Къде е гробът на Георги Бенковски

Името Георги Бенковски върви от уста на уста. В Панагюрище той има авторитет на цар, в славните свободни дни преди разгрома на Априлското въстание, Захарий Стоянов пише “нямаше човек, който да не си изкриви врата да го погледне.”

Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев, родом от Копривщица, има бурна младост в Мала Азия, говори турски, арабски, отчасти и персийски, също румънски, гръцки, полски и малко италиански.

В Букурещ той се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело.

Според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски, отец Кирил, Стефо далматинецът и Захарий Стоянов се укриват в пещера над Рибарица, където овчарят дядо Вълю им доставя продукти от стадото си. Изкушен от голямата награда, която турците му предлагат дядо Вълю взима решението да ги предаде.

Турците правят мост над река Костена, за да направят засада на четниците. Когато стигат до него, Бенковски се усъмнява, че е много нов този мост, но овчарят го убеждава, че той е направен, за да може местните да преминават на другия бряг.

„Свършил-несвършил той последната си дума, бачо Вълю, нашият благодетел, преданият дядо Вълю, когото наричахме баща, гледам, че пълзи по земята, като четвероножно животно, и отиде да се затули зад едно паднало на земята дърво. Аз за себе си не можах да се сетя от един път в що се състои работата, надали можаха да се сетят и другарите ми. Докато се готвех аз попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заключиха, язикът ми засъхна на гърлото. Около двадесят и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоря ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели!…“

Бенковски е убит, главата му отрязана и измита от кръвта в кладенче, наречено от потомците „Кървавото кладенче“.

Хората в Тетевенско казват, че нощно време, срещу събота и другите по-знаменити празници, гори кандило на мястото, гдето той е убит. След убийството смъртните му останки са прибрани от една набожна бабичка, баба Удреница, която ги заровила в гробницата на черковата „Св. Всех Святих“. Всичко това тя извършила скритом, защото турците наказвали ония, които отдавали почит към останките на техните заклети врагове.

А главата на Бенковски, пише Захарий Стоянов, както ще да видят по-нататък читателите, се отсече и занесе в Тетевен, Орхание, а Оттам – в София. Свещеник Христо Павлов е бил повикан от турското правителство да вземе и погребе тая глава, което той сторил на Свети Костадина (21 май). Значи, подир девят деня е била погребана главата на българския войвода. Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал. Това се е случило в София. Главата на Бенковски е закопана в новите гробища, край града на западна страна, от дясна страна на шосето, като се отива на Княжево, при мястото називаемо Халкалъ капусъ. Тялото – в Тетевен, а главата – в София!…

Мястото, което посочва Захарий Стоянов – новите софийски гробища в западната част на града, по карти и схеми оттогава, са се намирали срещу Солни и Говежди пазар, вдясно от шосето за с. Бали Ефенди /Княжево/.

Солни пазар (Борсата) е много старо бивше тържище и площад в гр.София, намиращ се при пресечките на улиците „Цар Самуил“ и „Позитано“, близо до днешния площад „Македония“ в район „Триадица” на столицата. Първото сведение за него е от 1871 г.

Известни са били под наименованието „Гробища на кокона Марица“ и са се намирали на мястото, където днес е Министерството на земеделието, на юг от Еврейските гробища, които са били на пл. „Възраждане“.

Дядо Вълю дочаква Освобождението, работи като пазач на мостовете в планината, на служба към управата в Тетевен.

Десет години след онези мрачни събития Захарий Стоянов се среща с дядо Вълю. На мястото на предателството – над с. Рибарица. Предателят се разтреперва „като листец“ и моли за прошка. Години наред не е имал покой, избитите момчета изгаряли съня му. – Десят години време аз съм бил изгубен човек, никому нищо не бях казал, сън не можех да спя – следваше да говори той. – Сега ми олекна вече, като че се изповядах и причастих. Бийте ме, колете ме, все едно ми хваща вече!

Искрен или не, но моли за прошка Захари Стоянов и роднините на Георги Бенковски и другите въстаници.

На тръгване Захари Стоянов с приятелите си навлизат в зелената гора по реката и чуват ехото на свинарския глас на дядо Вълю, който кънти из усоите: „Простете ме, сбърках!“

Днес, в столичната градина „Ереван” на ул. „Владайска” родолюбиви българи са поставили паметен знак на мястото, където е била погребана главата на Георги Бенковски.

Дали главата на Бенковски е наистина погребана на това място, дали после не е взета и препогребана на друго място?

Някои въпроси остават и ще останат без отговор.


Източник: mecumporto.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!