Кукленският манастир и лечебната сила в него

Днес Кукленският манастир е едно откъснато място в безвремието, чиито единствен основен принцип е хармонията.

Хармония с Господ и природа. тук я няма суматохата, която е типична около най-известните ни манастири, въпреки, че и „Св. Врачове“ е не е от най-малките и най-безизвестните. Светинята е разположена сред северните склонове на Родопският рид Чернатица, на около 2 километра югозападно над село Куклен.

Миряните го наричат и “Св. Врачове” – т.е. „Св. Лечители“, но това му име идва не само заради лечебното аязмо. В манастира се отдава почит към светите Безсребърници Козма и Дамян, тези светци са широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си в началото на 16 век, манастира е свещено място за поклонение и упование на болните.

Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности. Не едно и две са доказателствата за присъствието в особена сила на Божията благодат тук. Не са малко и публикациите в местната преса породени от мълвата за чудесата ставали при това чудодейно място.

В притвора на едната от двете църкви в комплекса все ще забележите окови – някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода. и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук – до аязменият извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следният начин:

Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1-2. На следващият ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.

И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.

За съжаление с пожара в манастира и неговото изгаряне през 1936 година е унищожен и целият архив, събиран през вековете.

Аязмото

Лечебният извор се намира се на около 200 метра югоизточно от манастира. Това място също е свързано с интересна легенда. Според преданието дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала. Валията бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. След смъртта му по негово желание тялото му било погребано в манастирския двор.

Лечебната сила на манастира

Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде. Водата е особено лековита при нервни заболявания. Смята се, че голямата икона на св. Козма и Дамян е чудотворна.

Това отношение към лековитата сила на манастира, най-добре проличава от издялания върху каменна плоча ктиторски надпис в манастира:

„Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, който идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребреници“ в 1795 г. 1 септември“.

История на Кукленския манастир

Кукленският манастир е основан през Второто българско царство. За него се споменава още през единадесети век, в документ за имотите на Бачковския манастир. Когато българските земи са завзети от османската войска, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараствала. Дотолкова, че и турските власти пазели манастира, и пращали в него да се лекуват и техните семейства. Той е бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало.

През 1657г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към „Св. св. Козма и Дамян“. През 17 в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии.

Днес той разполага с две църкви – едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена „Св. Благовещение“ и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки, както и голямо аязмо недалеч. Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ представлява 22м. дълга и 8м. широка кръстовидна безкуполна постройка.

Съборната църква в най-старата си част – наоса е еднокорабна с плитки певници. Пространството е покрито с голям сляп купол, стъпващ върху висящи островърхи арки. Островърхи са и нишите от запад, в които се вписват входната врата и страничните прозорци.

Зидарията е клетъчна от типа, прилаган през XV и XVI век в монументалните османски градежи. Това показва, че строителите са били от онези многобройни българи, издигали обществени и култови сгради из Османската империя през най-съзидателните й векове.

По-късно през XVII – XVIII век, когато манастирът бил във възход, църквата била разширена на запад с по-масивно засводено пространство. А през XIX век бил добавен и паянтов притвор. През цялото османско средновековие Кукленският манастир бил духовно и художествено средище на българи­те.

Още през XVI век в него било основано килийно училище. Постепенно се формирала група от вещи граматици – калиграфи и художници, като Йеромонах Анани, Кръстьо Грама­тик и най-способния от тях Сидор.

До преди петдесетина години внушителни двуетажни жилищни корпуси, строени между XV и XIX век, са ограждали дворното пространство от трите му страни. Днес са оцелели само източното и отчасти северното крило. Изключително ценен за нашата архитектурна история е източният корпус, защо­то е единствената в България запазена манастирска сграда от XV век.

Източник: cudo.blog.bg


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!