„Когато българският цар не очакваше, варварският цар повдигна небивал метеж и буря.“

На 15 юни 1389 г. султан Мурад загинал в битката при Косово поле, но победата останала за турците. Новият султан Баязид не скривал намерението си да ликвидира Иван Шишман, въпреки че в началото се „показвал ратник на мира“. Мирните манифестации на Баязид целели да откъснат Иван Шишман от съюза му с маджарския крал Сигизмунд.

Сгод­ният момент настъпил през пролетта на 1393 г. – „Когато българският цар не очакваше – бележи Григорий Цамблак, – варварският цар повдигна небивал метеж и буря.“

С огромна войска, набрана от Мала Азия и Балканите, Баязид ударил в сърцето на България и подложил столицата Търново на про­дължителна обсада. Изненадан от внезапните действия на тур­ците, Иван Шишман избягал от Търново и отново потърсил спасение зад яките стени на Никополската крепост. Съвремен­ните историци оправдават действията му с уговорката, че овех­телите укрепления на Търново не били в състояние да издър­жат напора на турските войски. Истината обаче е друга – фактът, че българската столица издържала тримесечна обса­да, свидетелствува най-добре за отбранителните й възможнос­ти. Следователно Иван Шишман предпочел Никопол заради сигурната и удобна връзка със съюзниците си – най-вече с маджарите. Отсъствието му от Търново до голяма степен пре­допределило съдбата на неговата столица – на 17 юли 1393 г. „царствуващият град“ бил завладян от турците

Съвременниците преценявали падането на Търново за край на българската държава – това е най-малкото странно, като знаем с положителност, че смъртта на цар Иван Шишман се отнася цели две години след катастрофата през лятото на 1393 г.

В последно време бяха открити нови документи, които позволяват да възстановим някои събития от последните годи­ни на живота на цар Иван Шишман. Става дума за турска летописна бележка, която разказва за събитията, последвали след прочутата битка при Ровине на 17 май 1395 г. На връща­не от Влашко султан Баязид се установил срещу Никопол, областта на който „се владееше от един господар на име Шиш­ман, който също като влашкия войвода плащаше харадж на нашия господар. За да премине на отсамния бряг на реката, той поиска ладии от онзи – така и онзи му подготви. След като се озова на отсамния бряг, той накара да доведат гореспоменатия Шишман и го обезглави. И като завладя също Никопол, превърна го в санджак.“

Както свидетелствува османският документ, даже и след завладяването на Търново Иван Шишман запазил положението си на турски васал и плащал данък (харадж) на Баязид. След 1393 г. територията на държавицата му била значително орязана, а условията на васалитета са били утежнени. Формално Иван Шишман продължавал да се брои за български цар, въпреки че в очите на турците той имал значението на местен управител – бег.

Последните две години от живота на Иван Шишман са запълнени с много неизвестни – знаем само, че резидирал в Никопол и под властта му се подчинявали някои градове по течението на Дунав. Неизвестни остават и причините, които предизвикали гнева на Баязид – вероятно и този път те трябва да се търсят във връзките на Шишман с маджарския владетел. Сигурно търновският цар не останал бе­зучастен свидетел на подготвения кръстоносен поход срещу тур­ците.

Известен за връзките на Иван Шишман със Сигизмунд, Баязид не се поколебал да свърши веднъж завинаги с непо­корния си васал – както изрично свидетелствува турската ле­тописна бележка, Иван Шишман бил обезглавен по заповед на Баязид. Точната дата на събитието е фиксирана в една бъл­гарска хроника – Шишман бил посечен на 3 юни 1395 г.


Източник: bgvladeteli.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!