Килифаревски манастир „Рождество Богородично“- книжовен център на Търновското царство

Килифаревски манастир „Рождество Богородично“ е разположен на десния бряг на р. Белица на юг от град Велико Търново. До него се стига лесно по пътя южно от гр. Велико Търново, пресичащ Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 12 километра от града се намира гр. Килифарево, манастирът е на около два километра след него. Има указателни табели. За повече информация относно местоположението на манастира виж Велико Търново и околностите му.

Близо до манастира в местността „Градището“, където някога се е издигала средновековна българска крепост, и днес се намира църквата „Рождество Богородично“ с двата параклиса.

Манастирът е от времето на българския цар Йоан Александър, когато около 1348-1350 г. св. Теодосий Търновски построил над сегашния манастир голяма обител. Като последовател на св. Григорий Синаит, Теодосий търсел усамотено място, удобно за молитви и съзерцания. Така открил мястото до Кефаларево (дн. Килифарево), заедно със сподвижника си св. Ромил Бдински.

В скоро време и поради специалните грижи на царя светата обител се превърнала във важен книжовен център на Търновското царство. В манастира пишели книги, превеждали жития на български, гръцки и сръбски светци, богослужебни книги, византийски хроники, съчинявали сборници. Така възникнала известната в българската книгопис Килифаревска школа, чиито книги и преводи достигнали до Русия и Сърбия и донесли голяма слава на манастира и на св. Теодосий. Към 1360 г. броят на монасите и книжовниците надхвърлял 460 души. Сред тях бил и бъдещият патриарх Евтимий, който след смъртта на св. Теодосий на 27 ноември 1363 година продължил делото му.

Когато турците завладели Търново, манастирът споделил съдбата на повечето обители: бил разрушен и опожарен през 1393 година и задълго останал необитаем. Едва през 1718 година в подножието на стария манастир издигнали днешният Килифаревски манастир. Тогава била построена и изографисана църквата „Рождество Богородично“. Отново част от манастира е разрушена по време на кърджалийските безредици в края на XVIII век, но скоро след това е възобновен. Поради извършените пристроявания днес само в западната част от новия храм личат остатъците от полуразрушения и достроен храм.

През 1840 година уста Кольо Фичето издигнал трета църква – днешната просторна еднокорабна и еднокуполна църква „Св. Димитър“. Външните й стени са украсени с множество двустъпални слети аркирани ниши, а на многостенен барабан се издига пирамидален купол. . Най-голям интерес днес предизвикват оцелелите от 1718 година стенописи.

Западната и северната стени на старата църква „Рождество Богородично“ били съборени и тя била приспособена за параклис, посветен на Св. Теодосий Търновски. Запазен до днес е старият дърворезбен иконостас от 1843 г., изработен от тревненски майстори-зографи. По-късно бил изграден и втори параклис, посветен на св. Иван Рилски. Трите помещения били обединени под общ покрив, даващ облика на днешната църква „Св. Димитър“. Красивите двуетажни жилищни сгради са построени през 1849 година.

Такава е историята на това прекрасно свято място, което и днес посреща поклонници и туристи от всички краища на България.


Източник: pravoslavieto.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!