Калоферската дантела – „бялата магия“, осигурявала прехраната на калоферки в миналото

Най-голяма слава на града след Освобождението донася един занаят, привнесен от чужбина, но развит и претворен в самобитно българско изкуство – Калоферската дантела.

Наричана „бялата магия“, тя е едно от най-фините женски ръкоделия, съхранено и до днес, което е осигурявало в миналото прехраната на калоферки.

След като Калофер е бил опожарен и оставен в разруха през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дантелата, която калоферки изработвали, се превръща в основно средство за препитание.

През 1910 г. в Калофер се открива първото и единствено Дантелено училище „Трудолюбие“. Двугодишният курс на обучение там преминават около 1 800 жени и момичета. В това училище са получили знания и умения в създаването на совалков тип дантела.

Дантелите плетени със совалки на цилиндър по онова време се изработват предимно в Западна Европа и са известни като „брюкселска дантела“. Калоферската дантела се развива именно на базата на брюкселската, като различното при изработването на нашата дантела е включването на елементи от природата ни – рози, лалета, слънчогледи, еделвайси, житни класове и животни греят върху нея, което я прави така различна и ѝ придава типично български облик.

В годините от създаването на училището за дантела до Втората световна война дантеленото производство носи значителни приходи за калоферки и допринася за стопанското развитие на града. През 1935 г. Дантеленото училище е закрито и на негово място е отворено Земеделско училище, където са били запазени само 2 паралелки, в които се е изучавало плетене. От този момент нататък изработването на дантелата се пренася в домашни условия, като уменията за създаване и плетене на дантела се прехвърлят от майка на дъщеря и от баба на внучка.

В днешното училище „Иванка Ботева“ има свободно избираем предмет – плетене на калоферска дантела. В читалището в Калофер пък са запазени и до ден днешен автентичните дипломи от Дантеленото училище, в него е създаден и златен фонд на калоферските дантели.

Съществуват различни техники за плетене на калоферска дантела. Главните помощници, с които се осъществява плетенето, са т. нар. цилиндър и совалка. Цилиндърът се оформя с помощта на правоъгълно парче плат и силно се стяга. Така направената форма се „облича“ с много плътен картон. Върху него, вече с помощта на карфици, се закрепя моделът, който представлява лист хартия и върху който моделът е нарисуван до най-малката подробност и с всичките видове сплитки. Те са много на брой и си имат специфични имена – ажур, синджир, прав и чупен шихрит, киклички и т. н.

Совалката се изработва от майстор-стругар. Най-подходящото дърво за изработката ѝ е габър, но има и совалки от бъз, клен и бук. Дървото трябва да бъде здраво и лесно за обработка. Совалката се състои от сърчице (върху него се намотава конецът) и т.нар. палтенце. Палтенцето се слага върху сърчицето и така се предпазват конците от замърсяване, а и по-лесно се плете. Плете се винаги с четен брой совалки, най-обикновените модели изискват между 8 и 12 броя. Има и такива, за които са необходими 56 и повече.

Изработката на калоферската дантела е претърпяла промени през годините и от занаят с цел осигуряване на прехрана се е превърнала в изкуство, изискващо прецизност, бързина и творчески усет към естетически красивото. Популяризирането на този занаят-изкуство е от огромно значение за калоферци и възраждането му ще допринесе за запазване на националното ни самосъзнание и културна идентичност.

Източник: kalofer.bg


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!