Как българите преди 1300 години успяха да опазят границата си между два свята

Как българите преди 1300 години успяха да опазят границата си между два свята
Чудовищният ров от Марица до Черно море се вижда и днес от Космоса

В контекста на бежанската криза е интересно как българите преди 1300 години успяха да опазят границата си между два свята. Малцина българи знаят, че съоръжението е видимо от Космоса и днес, като свързва по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на река Марица. Днес е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока – по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия…“И се захвана голямото копаене. Всеки изминал ден в горите и полята на Диамопол, като се започваше от Дебелтун и вървеше на югозапад към височините Милеони и реката Хебър, се появяваше изкоп с чудовищни размери. Изкоп, който щеше да брани отвоюваните от кесаря земи и твърдини, щеше да погълне море от човешка пот и мъки и щеше да остане във времето.

Този ров, столетия по-късно, когато над българските земи ще легне мрачното османско робство, османлиите щеше да нарекат Еркесия, което на техен език означава земен прорез. Прорез, който сега Тервел правеше между два свята и две култури”.

Откъс от романа „Сюбиги Тервел”, книга първа „Големият прокоп”

„С „Големия прокоп” се срещнах в ония далечни години, когато бях дете. Баща ми, Стою Дженков, трябваше да занесе чували жито за посев на свой приятел в село Симеоново, Ямболско. По край това село най-добре личат останките на някогашната българо-византийска граница. Когато стигнахме до потъналите в зеленина брегове, татко се изправи на капрата и посочи с камшика терен, подобен на естествено корито на река.

„Сине, това е Еркесията, някогашна граница между ханство България и голямата ромейска империя, наречена Византия”. Гледката дотолкова ме е впечатлила, че и до ден днешен стои в паметта ми. Запечатан е и оня чудесен разказ, който баща ми разказа за един велик български хан, помогнал на ромейския император да възвърне трона си, а по-късно същият хан спасил целия християнски свят от исляма“.

Еркесия е най-голямото и най-известното защитено землено укрепление на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век. Част е от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава. Валът е добре известен на повечето хронисти през средните векове, защото е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия). Освен военноотбранителната си функция, Еркесия е и добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия чак до XIV век.

Южната ни граница винаги е била допирна точка със света на Ориента и азиатския свят, с култури, далече различни от европейската. И до ден днешен тя служи като преграда за несвойствени ценности, чужди на европейците и на религии, различни от християнската.

С двама мои приятели направихме анкета на 100 случайни граждани от различни възрастови групи: „Какво знаете за Еркесията?” Резултатът не ме изненада – само 11 % бяха чували и знаеха за нея.

Трима от тях се случиха от селища, намиращи се покрай окопа, двама бяха завършили история и шестима бяха прочели моите романи, в които най-възможно близко до хрониките, е описана някогашната Еркесия и нейното значение. Сега тя не е географска граница и не служи за нищо. От интерес е единствено за историци и археолози.

Когато преди време се разходихме с един приятел покрай част от някогашния прокоп, той с изумление възкликна: „… О, Господи! Що за чудовищен ров?! Та какво представлява английския отбранителен вал сравнен с Еркесията – просто вада!”

Така е, само че британците са реставрирали част от тази „вада” (авторът има предвид „Адриановия вал”, б. р.) и днес като туристическа атракция тя им носи печалби, по-високи от брутния вътрешен продукт на острова. Затова се питам – защо и ние, българите, не последваме примера им?

Нашият бизнес хвърли милиарди левове и превърна черноморското ни крайбрежие в бетонна джунгла. И никой не се сети за такива туристически обект като Еркесията. Предполагам, че една реставрация от 2 км ще струва много по-евтино, отколкото луксозните хотели, и при съвременната строителна техника може да се осъществи за не повече от две години.

Събираме дарения за построяването на божии храмове, което е похвално, за лечение на деца в чужбина – какво по-хуманно от това, за различни развлекателни и музикални прояви – без тях не може. Но защо да не се открие и сметка за дарения за реставрация на този уникален наш Голям прокоп, останал ни като безценно наследство от „Спасителя на Европа” – канонизирания за светец кан Тервел.

След 705 г., според договорните отношения между хан Тервел и император Юстиниан II на България е отстъпена областта Загория. В 716 г. южната граница на тази територия е потвърдена с първия официален договор между Византия и България през управлението на император Теодосий III. Тя се визира и в първата статия на 30-годишния мирен договор с Византия при управлението на хан Омуртаг и император Лъв V в 815 г.

Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро до левия бряг на р. Сазлийка е 142 км.

Описание като очевидец на българските погранични валове, оставя арабския хронист Ал Гарми в средата на IX век, а един век по-късно друг арабски писател и хронист Ал Масуди обобщава: „Областта на борджаните (България) е обкръжена с трънест плет, в който се намират отвори, подобни на дървени прозорци, тази ограда е подобна на стена при канал.”

За един от начините на техния градеж е писано от „ Сентгаленския монах” Ноткер в края на IX век:

“Забивали в земята две успоредни редици от колове на разстояние 20 стъпки една от друга. Коловете били високи 20 стъпки. Пространството между двата реда колове изпълвали с твърд камък или лепкава глина, която трамбовали, а отгоре изсипвали изкопаната от рова пръст. Върху вала насаждали гъсти клонести дръвчета, които образуват непроходим плет”.

В X век (967 г.) византийският историк Скилица – Кедрин назовава Еркесия – Големия окоп, Голямата ограда.

Старобългарските землени валове представляват уникално съчетание на ров (изкоп) с вал (насип), чиято обща ширина варира от 10 до 40 метра в зависимост от стратегическото си предназначение. Дълбочината на изкопа е около 3 м., а височината на насипа 3-4 м. Над насипа, в определени случаи на уязвими за отбрана места се изгражда палисада.

Проходите през вала са на местата, където преминават главните пътища, някои от които използвани хилядолетия. Там са изградени дървени порти и кули с помещения за наблюдение и охрана. Над изкопа се спуска подвижен дървен мост за преминаване, който стои прилепен към портата вечер и в случаите на нападения. Тези проходи са първите контролно-пропусквателни и митнически пунктове на българската държава.

Еркесия е обявена за паметник на културата с национално значение. Днес е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока – по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия…

Ако направим това, то Еркесията ще ни се отблагодари стократно за вложените финанси и труд, а туристите, дошли от различни краища, ще могат да научат повече за най-старата в Европа държава – България и онова, което тя е дала на света.

Източник: в. „Десант“blitz.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.