Как българите преди 1300 години успяха да опазят границата си между два свята

В контекста на бежанската криза е интересно как българите преди 1300 години успяха да опазят границата си между два свята. Малцина българи знаят, че съоръжението е видимо от Космоса и днес, като свързва по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на река Марица. Днес е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока – по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия…“И се захвана голямото копаене. Всеки изминал ден в горите и полята на Диамопол, като се започваше от Дебелтун и вървеше на югозапад към височините Милеони и реката Хебър, се появяваше изкоп с чудовищни размери. Изкоп, който щеше да брани отвоюваните от кесаря земи и твърдини, щеше да погълне море от човешка пот и мъки и щеше да остане във времето.

Този ров, столетия по-късно, когато над българските земи ще легне мрачното османско робство, османлиите щеше да нарекат Еркесия, което на техен език означава земен прорез. Прорез, който сега Тервел правеше между два свята и две култури”.

Откъс от романа „Сюбиги Тервел”, книга първа „Големият прокоп”

„С „Големия прокоп” се срещнах в ония далечни години, когато бях дете. Баща ми, Стою Дженков, трябваше да занесе чували жито за посев на свой приятел в село Симеоново, Ямболско. По край това село най-добре личат останките на някогашната българо-византийска граница. Когато стигнахме до потъналите в зеленина брегове, татко се изправи на капрата и посочи с камшика терен, подобен на естествено корито на река.

„Сине, това е Еркесията, някогашна граница между ханство България и голямата ромейска империя, наречена Византия”. Гледката дотолкова ме е впечатлила, че и до ден днешен стои в паметта ми. Запечатан е и оня чудесен разказ, който баща ми разказа за един велик български хан, помогнал на ромейския император да възвърне трона си, а по-късно същият хан спасил целия християнски свят от исляма“.

Еркесия е най-голямото и най-известното защитено землено укрепление на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век. Част е от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава. Валът е добре известен на повечето хронисти през средните векове, защото е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия). Освен военноотбранителната си функция, Еркесия е и добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия чак до XIV век.

Южната ни граница винаги е била допирна точка със света на Ориента и азиатския свят, с култури, далече различни от европейската. И до ден днешен тя служи като преграда за несвойствени ценности, чужди на европейците и на религии, различни от християнската.

С двама мои приятели направихме анкета на 100 случайни граждани от различни възрастови групи: „Какво знаете за Еркесията?” Резултатът не ме изненада – само 11 % бяха чували и знаеха за нея.

Трима от тях се случиха от селища, намиращи се покрай окопа, двама бяха завършили история и шестима бяха прочели моите романи, в които най-възможно близко до хрониките, е описана някогашната Еркесия и нейното значение. Сега тя не е географска граница и не служи за нищо. От интерес е единствено за историци и археолози.

Когато преди време се разходихме с един приятел покрай част от някогашния прокоп, той с изумление възкликна: „… О, Господи! Що за чудовищен ров?! Та какво представлява английския отбранителен вал сравнен с Еркесията – просто вада!”

Така е, само че британците са реставрирали част от тази „вада” (авторът има предвид „Адриановия вал”, б. р.) и днес като туристическа атракция тя им носи печалби, по-високи от брутния вътрешен продукт на острова. Затова се питам – защо и ние, българите, не последваме примера им?

Нашият бизнес хвърли милиарди левове и превърна черноморското ни крайбрежие в бетонна джунгла. И никой не се сети за такива туристически обект като Еркесията. Предполагам, че една реставрация от 2 км ще струва много по-евтино, отколкото луксозните хотели, и при съвременната строителна техника може да се осъществи за не повече от две години.

Събираме дарения за построяването на божии храмове, което е похвално, за лечение на деца в чужбина – какво по-хуманно от това, за различни развлекателни и музикални прояви – без тях не може. Но защо да не се открие и сметка за дарения за реставрация на този уникален наш Голям прокоп, останал ни като безценно наследство от „Спасителя на Европа” – канонизирания за светец кан Тервел.

След 705 г., според договорните отношения между хан Тервел и император Юстиниан II на България е отстъпена областта Загория. В 716 г. южната граница на тази територия е потвърдена с първия официален договор между Византия и България през управлението на император Теодосий III. Тя се визира и в първата статия на 30-годишния мирен договор с Византия при управлението на хан Омуртаг и император Лъв V в 815 г.

Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро до левия бряг на р. Сазлийка е 142 км.

Описание като очевидец на българските погранични валове, оставя арабския хронист Ал Гарми в средата на IX век, а един век по-късно друг арабски писател и хронист Ал Масуди обобщава: „Областта на борджаните (България) е обкръжена с трънест плет, в който се намират отвори, подобни на дървени прозорци, тази ограда е подобна на стена при канал.”

За един от начините на техния градеж е писано от „ Сентгаленския монах” Ноткер в края на IX век:

“Забивали в земята две успоредни редици от колове на разстояние 20 стъпки една от друга. Коловете били високи 20 стъпки. Пространството между двата реда колове изпълвали с твърд камък или лепкава глина, която трамбовали, а отгоре изсипвали изкопаната от рова пръст. Върху вала насаждали гъсти клонести дръвчета, които образуват непроходим плет”.

В X век (967 г.) византийският историк Скилица – Кедрин назовава Еркесия – Големия окоп, Голямата ограда.

Старобългарските землени валове представляват уникално съчетание на ров (изкоп) с вал (насип), чиято обща ширина варира от 10 до 40 метра в зависимост от стратегическото си предназначение. Дълбочината на изкопа е около 3 м., а височината на насипа 3-4 м. Над насипа, в определени случаи на уязвими за отбрана места се изгражда палисада.

Проходите през вала са на местата, където преминават главните пътища, някои от които използвани хилядолетия. Там са изградени дървени порти и кули с помещения за наблюдение и охрана. Над изкопа се спуска подвижен дървен мост за преминаване, който стои прилепен към портата вечер и в случаите на нападения. Тези проходи са първите контролно-пропусквателни и митнически пунктове на българската държава.

Еркесия е обявена за паметник на културата с национално значение. Днес е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока – по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия…

Ако направим това, то Еркесията ще ни се отблагодари стократно за вложените финанси и труд, а туристите, дошли от различни краища, ще могат да научат повече за най-старата в Европа държава – България и онова, което тя е дала на света.

Източник: в. „Десант“, blitz.bg

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!