Историята на Карлуковски манастир „Успение Богородично”

Карлуковски манастир „Успение Богородично” е разположен до с. Карлуково, на 8 км югозападно от гр. Луковит, сред дефилето на р. Искър. Манастирът се намира в двора на болницата за психично болни.

Не е известна годината на основаването на Карлуковският манастир.Според историци, в района е имало тракийски и римски светилища.По време на Второто българско царство манастирът е познат под името „Викторова лъка“, около него възникнали скалните манастири „Света Марина“, „Св. Безсребреници Дамян и Козма“ и „Св.Никола“ (Глигора),днес и трите в руини.

Разрушен по време на османското нашествие,останал векове наред в запустение.Възстановен едва в края на XVI в., навярно при някое от насилствените помохамеданчвания на павликенските селища в този район на страната, той отново бил разсипан от поробителите. За нов живот Карлуковският манастир се въздигнал едва през първата половина на XVIII век. Събитието е засивидетелствано от известния резбар даскал Урош, който в 1735 г. изрязал големия дърворезбен иконостас на черквата. По-късно през 1834 г. след поредното разорение на манастира, той отново бил въздигнат със средствата на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, който имал имоти по тия места. През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война, при отстъплението си турците опустошили за последен път манастира.

Може с основание да се предполага, че в Карлуковския манастир се е водила не само оживена духовно-религиозна, но и книжовно-просветна дейност. Конкретни известия за това обаче не са запазени, вероятно поради многократните опустошавания и разрушавания на манастира, фактът, че голяма част от надписите към стенописните сцени и светийските образи, както и възпоменателният надпис за обновяването на черквата са изписани на чист български език, свидетелства за будното народностно съзнание и за патриотичните чувства на майсторите-живописци, ктитори и миряни в тази част на поробените български земи.

Преживявайки многобройните пожари и разрушения, единствено манастирската черква е достигнала до наши дни като ценен паметник на българското стенописно изкуство. Еднокорабна, едноабсидна полуцилиндрично засводена сграда с продълговат наос и преддверие с открита нартика от западната страна, тя била една от големите и представителни черкви по онова време (XVI в.). Днес интерес предизвиква преди всичко стенописната й украса, която покрива изцяло стените и свода в наоса и преддверието на храма. Ктиторският надпис върху източната стена в преддверието, изписан от даскал Недялко, свидетелства, че последното украсяване на черквата е било извършено през 1602 г. със средствата на ктитора, проигумен на манастира Агапий и протопоп Найден. Надписът е изписан върху допълнително поставена гипсова мазилка, над по-раншен ктиторски надпис, който вероятно е датирал времето на първоначалното зографисване на черквата.

Стенописната украса на манастирската черква илюстрира пълния цикъл на евангелските събития.Силно впечатление правят сцените: „Влизането в Йерусалим“, „Тайната вечеря“, „Поругание Христово“ и особено композицията „Рождество Христово“, в която битовите елементи и природният пейзаж и придават характера на жанрова картина. В „Тайната вечеря“ апостолите са насядали от двете страни на Христос около кръглата маса.Динамична и раздвижена е и сцената „Поругание Христово“.Най-впечатляваща е стенописната композиция „Разпятие Христово“, която заема цялата източна стена в наоса на черквата.Така изразително и така мащабно сюжетът „Разпятие Христово“ не е бил изобразяван в нито една от зографисаните дотогава селищни и манастирски черкви по българските земи.

В преддверието на църквата са изписани главно сцени от Богородичния акатист и Премъдростите на Йоан Златоуст. Сравнявайки стенописните изображения в наоса с тези в преддверието, не е трудно да се установи известно различие в стила и цветоусещането на зографите и главно, моделировката на човешките лица. Това дава основание да се предполага, че цялостното изписване на карлуковската манастирска черква е било дело най-малко на двама майстори зографи. За съжаление, те не са оставили никакви писмени известия нито за себе си, нито за това къде са се учили на живописно изкуство.

Наред със стенописта, в карлуковската манастирска черква е имало и множество икони, оценявани като забележителни произведения на иконописното изкуство. Малките иконостасни икони, обрамчени в кръгли медалиони, предизвиквали интерес с портретната си характеристика и с жизнеността на образите. Особено ценни са големите иконостасни икони, някои от които са нарисувани от самоковския живописец Димитър Христов Зограф (1769-1860).


Източник: svetimesta.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!