Защо Димитър Общи обра хазната

За да не дават свои пари за народното дело, тетевенски чорбаджии изнудват революционера Димитър Общи да извърши нападението при Арабаконак

Всъщност чие дело е Арабаконашкия обир?

Няма да пропуснем да отбележим, че сам Апостола не е бил против „бастисването“ на хазната, но както е по Наредата, с решение на частния комитет… Има историци, според които е имало решение на Тетевенския комитет или пък на Ловешкия; и че Димитър Общи бил задължен под заплаха от смъртно наказание да предприеме тази стъпка, щото при отказ… Но не си струва да опровергаваме нелепости.
Иначе обирът е извършен перфектно.

Почти месец властта е далече от истината.
И както много други обири в империята, и този е щял да „мине към дело“. Още повече, че от самото начало е съгласувано със султана „категорично да не се раздухва“ случая, за да не се вълнуват духовете на населението. Везните клонят към „неизвестни извършители“ – арнаути гурбетчии, минаващи оттук, уволнени или дезертирали турски войници… Полицията търси разбойниците из цяла Европейска Турция. В хайките са включени българи. Стига се дори до парадокса каймакаминът на Орхание (дн. Ботевград) да кани за съвет самите инициатори на обира, като изпраща някои да шпионират в Букурещ…

Малшансът на Димитър Общи е, че мюдюринът (окръжният управител) Ахмед Мазхар паша е бил по неволя изключително амбициозен. Този обир слага на карта кариерата му. Оплаквал се е, че четири големи неразкрити престъпления тежат над него и ако не разкрие и това – ще го извикат в Цариград и ще му хвръкне главата.

Разкриването на обирджиите е било не въпрос на чест, а на живот и смърт. Освен това той вярвал на интуицията си, а тя му говорела за нещо различно от кажи-речи вече приетото.
Да видим преди всичко какво е съдържала хазната – 125 000 гроша. По онова време, който има 1000 гроша, е минавал за богат човек. С 1 200 гроша се е строяла къща. Грош е струвало кило месо.
Нека знаем още, че обирджиите били затруднени от това, че парите са главно в дребни монети – бешлик (5 гроша) и меджидии (20 гроша). Общата тежина на експроприираното била между 40 и 50 кг.

Стигаме до идеята на обира. Категорично тя не е на Димитър Общи. Тетевенският чорбаджия Станьо Врабевски, председател на комитета, и Петко Милев, също чорбаджия и касиер, дават идеята на председателя на Етрополския комитет Тодор Пеев. След което Станьо се заема със самия Димитър Общи. Така и така, комитетската каса няма да се напълни, ако тоя даде две лири, оня пет (една лира – пет гроша). Ето от Букурещ искат 50 000 гроша, откъде да ги вземе?!

Всъщност тия пари са могли да ги дадат двамата чорбаджии. Сам Станьо вредом се хвали, че за него 10 000 гроша не били пари, винаги можел да се бръкне за толкова. Той е дори прилично богат. Поради това – близък с властта. Върти търговия и в Румъния, и в Унгария. С него може да се мери в Тетевен само Петко Милев. Тия двамата затова са станали и членове (избрани за председател и касиер) на комитета, ще дадат каквото дадат, иначе комитите може и сами да си го вземат като ги натиснат.

И продължава Станьо: Ето тук ще мине турската хазна, хайде – обери я. Ще напълним касата! Това той не би казал на Левски. Апостола веднага би доловил потайната му мисъл. Но пък така не само ще се отърве от даване свои пари за народните работи, ами и тъй като парите от обира ще отидат на съхранение у Петко Милев, те двамата ще могат да бъркат в тях и вземат „на заем“ колкото им душа иска…

Ще изпреварим събитията и ще кажем, че така и става: общо 6 200 гроша щедро раздава Общи след обира на тетевенски чорбаджии да си свършат търговиите, а после от печалбата уж да ги върнат в комитетската каса.
Сега да видим дали Общи е бил неграмотен и без идеали.
Заместникът на Левски веднага отговаря: „Да нападна и обера хазната е много лесна работа! Но ще се вдигне голям шум и след три, пет месеца работата ще се открие и комитетските работи ще излязат наяве!“

Станьо знае, че Общи е честолюбив. И го удря в слабото място: „Бягаш от народна работа! Хайде върви си – нищо не става от тебе!“ Изследователи твърдят, че бил казал още: „Ти не си мъж!“. А това вече е много.
Два дни по-късно Общи запретва ръкави.

Ако някой смята, че откриваме Америка, лъже се. Тия работи открай време си ги има документирани. Само дето на историците им е удобно да има обичайния виновник. В протокол номер 1 на комисията на Али саиб паша до великия везир от 14 декември 1872 г. е отбелязано: „Най-накрая по внушение на заместник председателя на Тетевенския комитет хаджи Станьо Врабевски и касиер Петко Милев той (Общи) образувал една въоръжена група, за да нападне изпратената от Орхание за София хазна“. Станчо Хаджииванов пък казва пред комисията: „Това е дело на чорбаджиите, ние сме бедни хора…“

И Димитър Панчовски в изследването си „Последните дни на Васил Левски“ е написал: „…тетевенските чорбаджии, за които било по-лесно да използват самонадеяността на Димитър Общи…, отколкото да бръкнат в дълбоките си джобове да подпомогнат революционното дело…“

Има го и в думите на Мазхар паша, когато му става ясно що за човек е приятелят му: „Бе, хаджи, как не те досрамя да участваш в такова престъпление? Какво ти липсваше? От какво имаше нужда от богатство ли, от почести ли… Ти имаше власт да качваш и сваляш мюдюри, ако искаше и мене можеше да свалиш“. Тази оценка още повече разкрива истинския лик на Троянския кон хаджи Станьо – председател на революционния комитет в Тетевен (!?). Не само пари колкото е бил обирът е могъл да даде за делото без да загуби нещо съществено в търговията си, но е могъл да помогне и с влияние и власт…

Това е причината за драмата след арабаконашкото приключение. Самото то и масовото издайничество, отвратило турците по-късно, е следствие. А е могло да се мине и без него.
Защото има още един позорен епизод, избягван от така самонареклите си „левсковеди“.

Хаджи Иванчо Пенчович се опитва да спаси организацията. Пише го в писмо до Каравелов и Данаил Попов на 26 януари 1873 г.: „Хаджи Иванчо изпратил до запрените хабер (тайним образом) с риск на живота си „да не се изказва нищо, щото знаят, ако искат да се освободят… Но те със своите преголеми простотии не приели да държат и да не казват нищо, но изказали всичко от игла до конец“. И втори път ги окуражава хаджи Иванчо, но запрените пак не приели…

Автор: Борис Цветанов


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!