Епископската базилика в Сандански

Има много древни места, които можете да посетите, но малко от тях ще ви предложат такова изживяване като епископската базилика в Сандански. Тук можете да преминете по стъпките на ранните християни и да се разходите върху каменен под на 1500 години. Само на малко повече от 100 км оттук, в град Филипи, през I век апостол Павел основава първата християнска община в Европа. Много скоро християнството достига и земите на древния град Партикополис (днешния Сандански).

Епископската базилика е открита при разкопки сравнително скоро, през 1989 г., от директора на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков. Намира се в центъра на града, точно до Археологическия музей, а навремето е била в североизточната част на древния град Партикополис. Датира от 4 – 5 в. Била е една от най-големите сгради по това време в населеното място, а целият комплекс е разположен на площ от 1600 кв. м. Към него принадлежат самата трикорабна базилика с вътрешен двор (атрий), кръгъл баптистерий, мартириум и още няколко постройки. Смята се, че е изграден в три фази, които обхващат периода от 4 в. до средата на 6 в.

Сградата на базиликата е с размери 22х30 м и височина над 16 м. Била е на 2 етажа и се отличава с изкусната вътрешна архитектура – изящни стенописи, богата мраморна декорация и подове постлани с разкошни килими от мозайка. Подобно на останалите сгради в този период, тя е строена предимно от обли речни камъни слепени с бял хоросан. На места са използвани тухли за изравняване на стените, както и по страните на входовете и арките. Това е така нареченият смесен строеж характерен за късноримския период.

Централното помещение на храма (наосът) е разделена на три части – главна и две прилежащи разделени от римски колони. Там е разположен и амвонът – катедра, на която са стоели певците и свещениците за изнасяли проповеди. Амвонът е характерен за периода на ранното християнство и е под формата на кръст с удължени рамене. През 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е само част от голям епископски комплекс. По сведения разбираме, че по това време, преди литургията, хората са се събирали в специални помещения извън храмовете, познати с наименованието атриуми – обширни дворни пространства. Тук атриума е с почти квадратна форма и е разположен на юг, вместо на запад, поради особеностите на релефа. В средата на атриума има древен кладенец, който вероятно е бил и използван за извършваните ритуали. До южния зид на базиликата е открита стара чешма, която се предполага, че е построена поради изчезването на подпочвените води, което довело до пресъхване на кладенеца.

Друг обект извън храма е стаята за кръщения – баптистерият, който се намира в югозападната част на руините. Интересно за него е, че е открит много отдавна, през ранната 1917 г., когато войници са копаели основите на щаб на втората българска армия. След проучванията, още тогава, е констатирано, че баптистерият вероятно е част от голям комплекс. Тези твърдения биват забравени и дълги години никой не се е сещал за това откритие. Едва през 1996 г. отново е станал обект на интерес на археолозите, които са считали за голяма вероятността да бъде напълно възстановен, но проблем се оказали разрушенията, направени при изкопните работи на войниците. Знае се, че представлява кръгла куполна постройка, оградена от 8 колони и в средата на която е разположено басейнчето за кръщение. Вътрешната част на ротондата също е била богато украсена със стенописи, а таванът осеян с пищна мозайка.

Едно от най-значимите открития, обаче, е направена през 2012 г. в северозападната част на разкопките. Там е открит мартириум с аязмо със света вода – погребално помещение на светец или костница на свети мощи. Поради това, той е най-святото място в комплекса, вероятно и в целия древен град. Площта му е 120 кв.м и включва три зали – преддверие, мартириум и трета зала с неясно предназначение, все още. Подът е застлан от масивни мраморни плочи а в средата е разкрит олтар, изписан в стенописи. По него има изображения на бели кръстове на червен фон, вписани в зелена окръжност. Под плота има реликварий, където са се поставяли ковчежета с мощи. Най-голямата ценност, открита досега в мартириума е аязмото. То е един от четирите източника на светена вода в храма, освен двата кладенеца и чешмата, но това, което го прави специално е, че то е все още действащо след близо хилядолетие и половина.

Голяма част от фактите, които се знаят за епископската базилика са благодарение на открития при разкопките ктиторски надпис. Намира се на обратната страна на плоча с гладиаторски афиш, в долния край. Над него е имало различни декоративни мотиви. Надписът се състои от 12 парченца, които образуват две страници от разтворена книга. Състоянието му е много лошо, но се знае, че е съдържал много важен текст. На него е запазено името Антим и делата му в помощ на града. Не се знае нищо повече за този персонаж, освен че е извършвал добрини за града и е бил негов спасител от неизвестни, засега, бедствия. Няма сведения за неговия ранг, титла или длъжност.

Тепърва специалистите ще отговарят на този и други сложни въпроси, свързани с древния Епископски комплекс. Едно е ясно, това откритие е изключително и в бъдеще решаването на всяка загадка около него ще го прави още по важна част от историята и културата на региона и на цяла България.


Източник: uchiteli.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!