Елисавета Багряна сама издава „Вечната и святата“

Първата си поетична книга Елисавета Багряна публикува на 34-годишна възраст.

Още с появата си на бял свят стихосбирката нашумява, радва се на изключителен интерес от страна на литературната общественост и заема авангардно място в съкровищницата на българското поетично слово. За времето на нейната подготовка и отпечатване и отпечатване Елисавета пише в спомените си:

„Вечната и святата“ излезе от печат на 18 декември 1927 г., без редактор, технически редактор, художник, коректори и издател.

Преди повече от половин век пишех и печатах стихове в списания и вестници 12 години, но все още не мислех за издаване. Познати професори, писатели и критици като Михаил Арнаудов, Боян Пенев, Владимир Василев и други ми казваха, че е време са се изявя. Аз обаче все отлагах. Боян Пенев настойчиво ме посъветва да събера публикуваните и непубликувани стихотворения, които той беше чел и до края на годината книгата ми излезе от печат. За нещастие, същата година, към края на юни, той почина. За българската литература и лично за мен ударът беше голям. Бях потресена. Писах „Реквием“ и почувствах вътрешна необходимост да изпълня съвета му. Работих денонощно. Събирах, преспивах на ръка (тогава машинки нямаше), комплектувах набелязаните цикли, допълвах, отхвърлях и, колкото можех цялостно оформих книгата. но издател нямах. Издателите не ме познаваха. Предпочетох да подпиша полици за закупуването на хартия от склада „Анев – Радивоев“ и за отпечатване в печатницата на „Книпеграф“. Поръчители ми станаха Владимир Василев и Сирак Скитник.

Печатането започна веднага.

Отивах в печатницата в 8 ч. сутринта, правех коректурите на малка масичка в един ъгъл, застоявах се при машината с работниците и мислех за всевъзможни поправки. Излизах от помещението в 6 ч. вечерта.

Скоро книгата бе скромно оформена, чисто бяла, с тънка зелена рамка на корицата и заглавие, изписано със златисти букви, всички само набор.

След месец „Вечната и святата“ беше стоварена пред вратата на квартирата ми. Хазайката се ужаси като видя купчината от книги, които й пречеха да минава. И аз самата се слисах и не знаех какво да правя. За радост, незабавно започнаха да идват искания от книжарниците в София и цялата страна. Няма да забравя, че от едно село (сега град Исперих) ми поискаха 50 екземпляра. Опаковах пакетите и ги носех на пощата. Беше пред коледните и новогодишните празници, затова толкова скоро книгата се разпространи. Тогава и не бях помисляла, че ще бъде многократно преиздавана у нас и превеждана в чужбина.

Сега съм щастлива, че след 52 години доживях да я видя отново в поредицата на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив, същата, но в нова промяна.“

Александър МИХАЙЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.