Дядото на автора на странджанския химн „Ясен месец“ подслонявал в дома си Васил Левски

Яни Попов е една от колоритните и бележити личности на национално-освободителното движение в Одринска Тракия. Автор е на въстаническия марш „Ясен месец“, станал много популярен в Странджанския край по време на Преображенското въстание през 1903 г.

Яни Попов е роден на 28 септември 1878 г. в село Карахадър, Лозенградско (Източна Тракия) в родолюбиво и патриотично българско семейство. Още от малък той се отличава от останалите като будно и ученолюбиво дете. От дядо си Яни Бъчваров научава за гостуването на Апостола на свободата Васил Левски в техния дом, както и за създадения от него революционен комитет в селото.

Яни Попов е брат на големия революционер, просветител и обществен деец Димитър Попниколов. Заедно с него той се включва в национално-освободителните борби на тракийските българи в края на ХІХ век. Тогава става и член на ВМОРО, като е привлечен в организацията лично от войводата Лазар Маджаров.

Яни се включва дейно в подготовката на бъдещото въстание, но през 1901 г. е подгонен от турските власти във връзка с т. нар. Керимидчиоглу афера и е принуден да бяга в България. Установява се в Бургас, където с помощта на други бегълци от Източна Тракия започва работа като кантонер по ж.п. линията Бургас-Поморие.

Две години по-късно Попов се завръща по родните места заедно с агитационната чета на Лазар Маджаров, която трябва да подготви предстоящия бунт. Тогава започва и активната му дейност като комита. Той обикаля неуморно селата в Лозенградско, изгражда революционни комитети и създава т.нар. „смъртни дружини“.

Яни Попов е делегат на историческия конгрес в местността „Петрова нива“, където се взема решението за обявяването на въстание в Одринско на Петровден 1903 г. На т.нар. Странджанско Оборище тракийският бунтар е определен за войвода на Лозенградския (полски) участък, като тук е и първото бойно кръщение на неговата чета.

През последния ден на форума на революционерите от Одринска Тракия турски аскер доближава секретните постове и четите на Яни Попов и Дико Джелебов отблъскват противниците. Веднага след това дружината попада на засада, но с помощта на четата на Цоню Куртев турците са принудени да отстъпят.

Когато избухва Преображенското въстание, четата на Попов се включва в боевете с редовната турска войска и башибозука, като води редица сражения.

След погрома на бунта войводата остава верен на революционната идея и не престава да мисли за поробена Тракия. Той продължава да се вълнува от болките и страданията на поробените си събратя, останали извън пределите на Майка България.

След неуспешния край на въстанието видният тракиец се установява да живее в Ивайловград, недалеч от родния му край, с надеждата че някой ден Източна Тракия ще се освободи и ще може да се завърне в родното огнище.

Тук той полага големи грижи за приютяването и подслоняването на множеството тракийски бежанци, придошли в страната. Участва в създаването и изграждането на Тракийската организация, която да защитава интересите на бежанците от Одринска и Беломорска Тракия. През 1904 г. преображенецът е сред делегатите на провелия се във Варна Тракийски конгрес, а след това през 1928 г. се включва в първия събор в местността „Петрова нива“.

Дълги години след Преображенското въстание Яни Попов си спомня с умиление за хайдушките години, за другарите си по оръжие, за красотите на родния тракийски край, като всичко това възпява в песните, които пише. Старият поборник написва две песнопойки – „Странджанска гусла“ и „Странджански жалби“.

Първото заглавие представлява сборник от хайдушки и революционни песни, записани от автора на местното наречие от Лозенграско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във втория сборник с песни е поместен пълният текст на песента му „Ясен месец“, с която той получава голяма известност, тъй като тя се превръща в боен марш и химн на въстаниците от Странджанския край по време на Преображенскто въстание през 1903 г.

Видният тракийски революционер умира на 24 януари 1954 г., на 76-годишна възраст, с болката и тъгата по родния край, останал извън пределите на България.

Днес признателното поколение е издигнало паметник на войводата Яни Попов в Созопол, на който е изписан първият стих от популярната негова песен: „Ясен месец веч изгрява над зелената гора…“.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!