Дългият път на първото българско морско училище

На 9 януари 1881 г. с Циркуляр № 7 по Военното ведомство се обявява „Положение за създаване на Морско училище“ в Русе. Тази дата се счита за начало на морското образование в България и на самото военноморско училище.

Негов първи директор е бил капитан-лейтенант Конкеевич, а в школото са се обучавали машинисти и огняри за корабите и майстори за ремонтната работилница. По-късно Морското училище се местило многократно в различни български градове и променяло десетки пъти името си.

„Един ден, през септември или октомври 1880 г., току-що освободени вече от робство, непосредствено след приключване на войната и след една тежка обсада, която преживяхме, градският глашатай разнесе из плевенските махали известието, че русите основали в Дунавската флотилия машинно училище.

Мисълта, че сме свободни, че ще творим и ще разпореждаме както си щем, у дома си, тури криле на всички младежи. Като се помъкнаха всички плевенски младежи да се записват за желаещи да постъпят в това училище, че иди ги спирай!”, пише в спомените през 1931 г. плевенчанинът Димитър Атанасович Тодоров – бивш главен майстор в арсенала на Дунавската флотилия и възпитаник от първия випуск на Машинното училище (1881 – 1887г.).

Община Плевен решила въпроса по соломоновски – от всяка махала да замине само едно момче, като името му бъде изтеглено с жребий. „Излезе да ни изпрати целият Плевен — като че ли на хаджилък отивахме…”, спомня си Димитър Тодоров.

Той и другите две момчета отиват с каруца до Никопол и от там с параход до Русе. „Облякоха ни в моряшки дрехи на 28 февруари 1881 г., заведоха ни на баня и образувахме заедно с младежите, събрани от другите градове (всичко събрани наедно 35-38 души), първия випуск, в който не зная как бяха попаднали едно сръбче и едно германче.

Две седмици подред ни водеха и работехме само в арсенала. Види се, че това е било един вид като приемния ни изпит, за да разберат ще стане ли нещо от нас, и помня, че някои върнаха”, разказва плевенчанинът.

Някои от момчетата не могли да издържат първите седмици и си заминали. Тези, които останали, започнали редовни занятия – сутрин в арсенала, а следобед – в клас.

На горния етаж на сградата били класните стаи, а на долния – магазиите на флотилията. Тя пък се помещавала в паянтова сграда, наследена от турците. Кухнята на училището била разположена в изоставена джамия, по-късно срутена и на нейно място издигнато каменно здание за казарма на моряците.

„Дяланите камъни за нея са взети от крепостната ограда на Русе. Камъните се откъртваха от „Митириза“ и се пущаха надолу по баира към сегашната „Нова махала“. Долу течеше р. Лом и там докарваха понтони, товареха камъните и ги отнасяха по Лома до местопостройката на каменното казармено здание. Ех, що мъка е било!
Щом свършеха занятията в арсенала, възпитаниците на Машинното училище отиваха за камъни. Тъй чe в това здание те имат вложен голям дял от работа”, пише в спомените си Димитър Тодоров.

Срокът на задължителната служба бил три години теория и три години практика по корабите, катерите и арсенала. Завършилите училището работели като моряци, техници в железницата, в трамвайното депо в София, в дизелови и парни електроцентрали, във въгледобивни мини, във въздухоплаването и на ръководни длъжности в промишлеността.

Името на училището се променило на „Машинна школа“ за изпълнителни технически кадри за флота, по-късно преименувана „Техническа школа“. През 1892 г. тя се превърнала в „Унтерофицерска морска школа“ за боцмани, рулеви, артилеристи миньори и машинисти.

Завършилите карали временен офицерски курс и след успешно положен държавен изпит ставали морски офицери.

През 1900 г. училището било преместено във Варна и наречено „Машинно училище при флота във Варна“ със срок на обучение също 6 г. Помещавало се в историческа сграда на днешната ул. „Батенберг” №41, където останало 10 г.

През 1904 г. със закон на Народното събрание то пак било преименувано на „Машинно училище при флота“ със статут на средно специално техническо учебно заведение. В него се обучавали механици за военния и гражданския флот, железниците, въздухоплаването и другите отрасли на новата българска индустрия.

В Русе също останала част от школото, която през 1900 г. била трансформирана в „Минно-огнярно училище“ със срок на обучение 4 г., като първите две години се признавали за военна служба. Минно-огнярното училище било временно закрито през 1909 г., а три години по-късно, поради нарасналите нужди от кадри за флота, то заработило с името „Морски специални школи“ при Морска учебна част Варна.

Те имали три отдела – минно-електротехнически, огнярен и кормчийски. Курсът на обучение бил 4 г., изучавали се електротехника, морско дело, технология, газови двигатели, електро- и машинно чертане, парни котли и машини, машинно и минно дело, радиотелеграф, различни езици, математика, леярство, стругарство, шлосерство, морал и др.

През 1917 г. бивши курсанти предложили да се създаде организация на възпитаниците на Морско училище. Инициатор бил Тодор Михайлов Люцканов от випуск 1904 г. Официално Съюзът на възпитаниците на Морското машинно училище бил регистриран на 24 януари 1932 г.

За училището настанали тежки години след Ньойския договор, когато то минало на подчинение на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно и на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата. В сградата му във Варна било създадено Рибарското училище.

През 1929 г. статутът на Морското машинно училище бил определен със закон и му било дадено името „Морско училище“. През 1934 г. то било преместено в сградите на вече закритото Царско рибарско училище на остров Св. Кирик край Созопол.

Осем години по-късно, през 1942 г. с царски указ Морското училище било обявено за специализирано висше морско училище и наречено „Военноморско на Негово Величество училище“. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. то било наречено „Военноморско народно училище при Морските войски“, а през 1946-49 г. – „Народно военноморско училище“.

През 1949 г. Морското училище приело за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г. и получило името „Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
В сегашния комплекс училището се намира от 1954 г. Четири години по-късно то било вписано в регистрите на Международната морска организация към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.

Камен Колев


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!