Димитър Калъчлията – Страшен хайдутин и дваж по-страшен войвода

В лето 1826-то, в дома на Стоян и Жела Котеви от енизарското село Торлак махле се ражда мъжка рожба – кръщават го Димитър, който по-късно народът ще запомни като Калъчлията.

Орисниците изричат кратки слова за благослов – да расне и порасне, голям юнак да стане, за рода български и вяра милост да няма, песен от народната уста – слава да го слави. Люлката му е вързана под дебелата сянка на вековните дъбове, дом на орлите…

Растял Димитър като буйно, силно и здраво момче. Много заприличал на тейко си – пехливанинът Стоян Котака, едър, русоляв хубавец. Баща му го учил, че овчарската гега не е само да завръща стадото – кривакът трябва и срещу глутница вълци и золумите на паши и бейове. Майка му съвет му давала – по-малко да се дърпа с турчетата от близките дела, че на ризи и гащи не се смогвало. Той искал честно и достойно да си вади залъка, но не би – турците го принудили да хване гората.

И станал Димитър страшен хайдутин, дваж по-страшен войвода. Хайдушкия занаят учи при прочутия Бойчо войвода. След гибелта на даскала си четата верни другари – Пею Буюклията, Злати Конарчинина, Желяз (Желю войвода), избират Димитър за войвода. Любимите им хайдушки сборища са Агликина поляна, Кушбунар, Разбойна, връх Българка, черковището на Трънливата поляна при с. Нейково.

Отначало хайдутлувал в Новозагорско и Сливенско, Ямболско, Одринско, а по-късно – в Търновско, Шуменско, Варненско. Из цяло българско върлувала дружината за радост на поробените и за страх у поробителите. И навред имало верни и честни ятаци и съгледвачи – очите и ушите на войводата.

Растяла славата на вярната му чета, множила се славата на Димитър. Народът нямал друга отплата за добротата и грижата на войводата – освен народната песен – дето синор няма. С името на Калъчлията е свързан един факт, неповторим в историята на хайдутството – дървен топ, наречен „крина“.

Най-активната дейност Калъчлията и дружината му развиват в началото и по време на Кримската война (1853-1856 г.). Вярата му, че е настъпил моментът българският народ да се освободи от турската тирания, го кара да помага всеотдайно на руските войски. С първите топовни гърмежи дружината на Калъчлията минава в настъпление, сражава се в тила на врага, не дава покой на черкезите, които безчинстват над мирното българско население.

Войводата и другарите му спасяват от сеч и погром редица села в Добруджа. Защитават жителите на с. Върбица, Шуменско, от клане и погром. Спасяват селяните от с. Паскалево, Добричко (с. Ези бей), и дошлите от околните села от татарско клане и ги отвеждат във Варна.

Калъкчията и хайдушката му чета са желани гости в с.Ловчанци (с. Карасулер), Добричко, с. Миладиновци (с. Дийкеклер), Добричко, както и в Славейково и с.Крушари (с. Армутлий, Добричко).

В ръкопашен бой Димитър много добре си служел с калъча. При едно сражение с потеря, черкези и татарски орди отнема три калъча (саби), които препасва на кръста си. Така войводата получава прозвището си „Калъчлията“. Единствената сила, която се противопоставяла на терора на татари и черкези, на редовната турска армия, била именно неговата чета.
След Кримската война той продължил борбата с османците, като се свързва с турския хайдушки главатар Солак Мустафа – за борба с официалната турска власт.

След гонитбата от специален военен отряд, предвождан от Зейнил паша, и гибелта на Бойчо войвода, оцелелите момчета от четата на Бойчо и тези на Калъчлията минават за Варненско и Шуменско, но гонени от назъмите се подвизават в Ямболско.

Калъчлията разпуска дружината си и остава само с Георги Трънкин. Злати е заловен в Сливен, Пейо в Ямбол, а Калъчлията в Балчик. По пътя за каторгата той успява да надхитри пазачите си и избягва. На 30 януари 1859 г. е заловен в Шумен при опит да накаже един лихвар.

Прекарва в шуменския арест 47 дни и е откаран в град Русе. Тук заседава спецален съд, който съди Калъчлията, престоял в затвора 2 години. Предложили му да го помилват, като в замяна трябвало да смени вярата си. Но той останал твърд и непоколебим.

В началото на 1861 г., в края на януари, на Горния пазар в Русе легендарният хайдушки войвода Димитър Калъчлията е обесен. Признателни българи го погребали в двора на русенската църква „Св. Георги“.
Стига ли се слънцето с куршум, посича ли се вятърът с меч!

Източник: desant.net

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!