Делата на врачанеца Димитраки Хаджитошев за България

Димитраки Хаджитошев е един от първите българи, застанал начело на борбата за църковно-национално пробуждане. Врачанският епитроп и ктитор на Рилския, Зографския и Хилендарския манастири е бил и виден възрожденски деец, радетел за светско образование и национално освобождение.

Димитраки Хаджитошев е роден във Враца в семейството на Хаджи Тошо Ценов – едър търговец и общественик. Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а после помага на баща си. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с Румъния, Сърбия, Австрия, Италия, Русия. В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и в голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Големи заслуги има за подпомагането на просветата и здравеопазването, като инициира откриването през 1822 г. на първото светско училище във Враца.

Димитраки Хаджитошев оглавява разгорялата се в началото на ХIХ в. борба за самостоятелна българска църква, прераснала във всенародно движение и завършила с учредяването на Българската екзархия. Още през 1807 година под негово давление от града е прогонен гръцкия владика Антим, когото врачани не могли да приемат на трона на епархията след заминаването на обичания си архиерей Софроний. Неустрашимият първенец повежда врачани през 1821 година срещу известния с жестокостта и корупцията си Търновски гръцки митрополит Иларион Критски, назначен през същата година и за управител на Врачанска епархия, както и срещу местния епископ Методий, когото врачани искат да заменят с българския владика Гавраил Бистричанин.

Местните българи имали щастието първи от векове да чуят литургии, проповеди и поучения на роден език от светителя Софроний Врачански. Събудени от робското малодушие, родолюбивите първенци от града начело с Димитраки Хаджитошев започват и борба за политическо освобождение по време на водените по това време Руско-турски войни. Той е сред инициаторите за изпращането в 1804 г. на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия, имаща за цел да облекчи съдбата на българския народ и да проправи пътя за неговото освобождаване от османско владичество.

По време на Руско-турската война (1806 -1812 г.) Димитраки Хаджитошев се свързва с руското командване отвъд Дунава за преминаването им в Българско, за осигуряване на важни сведения за разположението на турските войски. В навечерието на Руско-турската война (1828-1829 г.) подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението на България. Той строи в чифлика си край с. Кунино кула с бойници, леярна и ковачница за производство на метал и оръжейна. Тези му приготовления не остават скрити от турските власти. Това довежда до арестуването му под влияние на гръцките владици и през 1827 г. султанът издава ферман за обезглавяването на смелия и родолюбив врачанин. На 24 юни 1827 година Димитраки Хаджитошев е посечен край Видин, като по ирония на съдбата заповедта за обезглавяването му е трябвало да бъде приведена в изпълнение от видинския паша Ибрахим, който дължал на Хаджитошев живота си.

Къщата на видното врачанско семейство е и люлка на музейното дело в града, защото в нея бащата на Димитраки започва да събира целенасочено антики и български старини с цел колекционерство в обществена полза.


Източник: pravoslavie.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!