Действията в Освободителната война започват в Добруджа

Малко известен факт е, че действията на Балканите по време на Руско-турската освободителна война започват от Добруджа.

Първи в поробените български земи навлизат частите на Долнодунавския отряд на генерал Аполон Ернестович Цимерман.
На 22 юни 1877 г. руските войски извършват успешен десант при Галац. Целта на този ход на командването им е да заблуди турците. Както е добре известно, в рамките на един век Русия води четири войни на Балканите срещу Османската империя. При всички тези военни кампании основните руски сили са навлизали в Добруджа и са насочвали оттук главния си удар.

Целта на десанта, осъществен от Долнодунавския отряд, е да внуши на османците, че и този път събитията ще се развият по подобен начин, като така се отклони вниманието от главния удар, който този път е планиран чрез десант при Свищов и бързо напредване към Балкана, овладяване на проходите и преминаване в Южна България.
Другата задача на Долнодунавския отряд е чрез лъжливи маневри да задържи огромните турски сили, които се намират в укрепения четириъгълник Русе –Шумен – Варна – Силистра. В четирите града турците разполагат с 80 000 редовни войници, начело с главнокомандващия Балканската турска армия Мехмед Али паша.

Частите на генерал Цимерман перфектно се справят с тази задача. С активни действия в рамките на две седмици те достигат линията Черна вода – Кюстенджа, като по този начин освобождават почти цяла Северна Добруджа. След това съгласно получените задачи, те продължават с провеждането на залъгващи маньоври, задържайки вниманието на корпуса на Мехмед Али паша, без да влизат в решаващи сражения. Това блокира 80-хилядната турска армия за около месец и дава възможност на основните руски сили да се прегрупират и да подготвят противодействие на опита за флангов удар на Мехмед Али паша (етнически германец, роден като Карл Детроа).

В края на 1877 г. Долнодунавският отряд получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват на 17 януари 1878 г. към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич), чиято отбрана е засилена през последните месеци. В града е разположена 15-хилядна редовна турска армия, 42 оръдия и 2-хилядна нередовна башибозушка войска. Руският отряд наброява 23 000 човека. Разполагайки с тези данни, ген. Цимерман решава да подложи Добрич на обсада.

На 26 януари към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. За да възстановят позициите си, около 10 часа преди обяд турските части излизат извън укрепленията си и се насочват към днешните села Паскалево и Царевец, като нападат десния фланг на руските войски, командван от ген. Нилсон. Чувайки канонадата на започналия вече бой, колоната на ген. Манзей се връща обратно и при с. Победа атакува неприятелските позиции. Това решава изхода от битката и принуждава турците отново да отстъпят.

През нощта турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви и изоставяйки тежко ранените и всички боеприпаси, напускат града. На 27 януари руските войски влизат в Добрич.
По-късно отрядът на ген. Цимерман освобождава Белослав, Провадия и други градове в Североизточна България. След подписването на Одринското примирие, в края на януари 1878 г. частите на Долнодунавския отряд заемат Силистра.

Автор: Пламен Николов


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!