„Дайте ни само началото, а после ние, като братята Петър и Асен, ще възродим българската държава“

В края на XVIII в. Русия започва перманентни войни с Турция. При последната (1787-1792 г.) завладява Крим и излиза на широк фронт в Черноморието. Турците обаче не се примиряват с това и през 1806 г. започва нова война.

Тогава по инициатива на българите се създава българска земска войска, която да подпомага русите. В нея основно се включват българи, преселили се в Молдова, Бесарабия и Украйна, но към тях се присъединяват и пръснали се по други краища на необятната руска империя. В създадения временен лагер край Одеса за 6 месеца се стичат 7000 желаещи да се включат във войнството. Записва се и част от емиграцията във Влашко. В края на 1806 г. земското войнство вече наброява 11 хил. бойци.

Руското интендантство ги облича и въоръжава, а унтерофицерите (сержантите) ги обучават във военното дело.
През това време военните действия по фронтовете се водят вяло, но през 1808 г. турците предприемат масирани нападения към Крим. Тогава земското войнство е изпратено на първото си бойно кръщение. Под командването на ген. Порядов то се включва в битката при Беляевка, където води упорити боеве с настъпващите с 25 хил. души и 160 оръдия турци. Към земската войска има 4 руски батареи с общо 48 оръдия.

В разгара на битката завалява пороен дъжд, придружен с ураганен вятър, и турците спират настъплението си. Ген. Порядов също смята да прекрати битката, но българите му казват, че не се боят нито от дъжда, нито от вятъра, а най-малко от турците, затова настояват да ги поведе в бой. Те се втурват устремно в атака и печелят първата си военна победа.
Турците се оттеглят зад река Днестър и прекратяват активните военни действия. Същото правят и руснаците, поради което се стига до положение, че хем има война, хем не се воюва. Едва през 1811 г. главнокомандващият руските войски ген. Кутузов организира офанзива срещу турците и ги атакува от север и юг. Принуждава ги да отстъпват и им нанася тежки поражения при Болград и Тулча. В своето отстъпление те успяват да се укрепят едва при Русе, където ги очакват свежи войски и артилерия.

От отсрещния бряг при Гюргево няколко руски батареи откриват силен артилерийски огън и турците смятат, че ще бъдат нападнати фронтално през Дунав, затова почти всичките им сили са изпратени на брега. Но Кутузов ги напада по сушата и им нанася пълен разгром. В челните колони е българската земска войска, която по суворовските традиции е обучена да напада с щик и приклад. Кутузов високо оценява техния принос за победата и много българи са удостоени с произвеждането им в чин унтерофицер и прапоршчи, както и с ордени и медали.

През 1812 г. в Букурещ се сключва мирен договор между Русия и Турция. Северна Добруджа е обявена за временна мандатна руска област с главен град Силистра, а за неин комендант е назначен Георги Мамарчев, вуйчо на Георги Раковски. Той прави множество апелации до руския императорски двор, с които иска Северна Добруджа да бъде призната за свободна българска територия, която според него земската войска може успешно да защитава от турците. „Дайте ни само началото, а после ние, като братята Петър и Асен, ще възродим българската държава“ – пише той до руския император. Но, за съжаление, тези прошения не са удовлетворени.

През 1812 г. Наполеон напада Русия и напредва неудържимо, достигайки на 120 км от Москва. Едва тогава руската армия дава решителен отпор при Бородино. В епичната битка загиват 44 хил. руски и 58 хил. френски войници, сержанти и офицери. Руското командаване търси резерви за попълване на претърпелите големи загуби военни части. Щабсротмистър (капитан) Димитър Павлович (българин на руска военна служба) е изпратен в Молдова да призове доскорошните участници в българското земско войнство отново да облекат униформите и да вземат оръжието.

Повечето от тях се отзовават и се включват в битките срещу французите. Те са обособени в български земски полк под командването на Димитър Павлович. След разгрома на Наполеоновите армии му е дадено голямо имение в Рязанската губерния с 14 хил. крепостни селяни. Той го заменя с подобно на него в Молдова, където живеят предимно българи изселници, значителна част от които са участвали в земската войска, на които Павлович дава статут на свободни заселници.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!