Господ се разхожда из Кръстова гора

Светещ кръст се появява нощем в небето над манастира „Света Троица“ в местността Кръстова гора на Родопа планина, където е най-таченото място за поклонение у нас.

Виждат го само избраници, смирени и умиротворена пред Бога, реди мълвата. В това, че са го зърнали в нощното небе, се кълнат десетки хора.

Енергията на Кръстова гора е огромна, в това са убедени всички, докоснали се до местността. Всеки петък там се събират наши сънародници и чужденци, за да се молят за изцелението на тялото и душата си, с надеждата да зърнат небесния знак.

Хиляди прииждат всяка година за празника Въздвижение на Честния Кръст Господен на 14 септември. В нощта срещу тази дата те преспиват в околността.

Според легенда, датираща от Средновековието, на това чудно местенце в Средните Родопи самият Господ Бог слиза на земята. Затова наричат околността българската Света земя. Има исторически данни, че още първите християни по нашите земи са търсели убежище по тези места, крили са църквите си в скалите, а местността е смятана за обичана от боговете открай време. Някои историци смятат, че на това място в древността се е издигало прочутото светилище на Дионисий, което през античната епоха съперничело на Делфийското по слава. В него според летописците дошъл самият Александър Македонски и получил предсказание, че ще завладее света. Същото предсказал оракулът за сина му на бащата на първия римски император Октавиан Август. Геолозите пък са убедени, че гама-льченията от урановите залежи са причината за лечебните свойства на Кръстова гора.

Според легендите някъде там е заровено парченце от кръста, на който е разпънат Исус Христос и това е причината за енергийната мощ на местността. Възможно е късчето да е дарено през средновековието от императора на Латинската империя Анри, брат на Балдуин Фландьрски, на зет му Алексий Слав, племенник на царете Асен, Петър и Калоян, владетел на Родопа, чийто гроб беше наскоро открит от археолозите в Мелник. За тази версия ще разкажем по-долу.

Преданията единодушно твърдят, че частицата от кръста се намирала в манастира „Света Троица“ до XVIII век, когато кърджалийски набег унищожил сградата до основи. На историята й в началото на миналия век, която се преплита с тази на Борис обширно и задълбочено изследване е посветила учителката и краевед Мария Манолова. Тя разказва, че монархът повярвал на виденията на един селянин и внесъл своя дял в митовете около
Кръстова гора.

Цар Борис също вярвал в светещия кръст. За появата му в небето пред него разказал Йордан Стойчев Дрянков, който се заселил в близкото село Борово през 1933 г. и станал известен с това, че получава видения свише. Той убедил владетеля да поръча и постави в местността голям кръст от метал, свидетелстващ за скритата там частица от Кръста Господен, като му разказал чудна история. Данчо споделил, че е получил
откровение свише – ясна картина на голям манастир, в който от времето на Второто българско царство се пазела тази светиня, а в съзнанието му блеснала истината за нейната история. Според него частицата от Кръста Господен, вградена в свещенически кръст, била отмъкната от нахлулите в България турски орди и се съхранявала в съкровищницата на султана в Стамбол. Един от руските царе, изпратил богати дарове до падишаха, като поискал в замяна само този кръст.

Повелителят на правоверните с удоволствие го дал на пратениците срещу съкровищата, който носели. Когато научила това, майката на султана била обзета от ужас. Тя разкрила, че цялата власт и могъщество на сина и се крепят на този кръст. Заръчала му веднага да изпрати потеря след пратениците и да си го върне. Царските хора обаче усетили надвисналата опасност и вместо по пътя, по който дошли, тръгнали към Родопа. Стигнали до манастира на Кръстова гора и предали светинята на игумена с намерението след време да се върнат и да я вземат.

Турците нападнали и разрушили манастира, а монасите били изклани. Преди това те обаче скрили кръста в тайно скривалище. Когато Йордан Стойчев разказал тази история на Борис III, при царя бил запасният подполковник Величков, който после също получил видение – какъв трябва да е металният кръст и къде да го отлеят. Царят спазил указанията му. Наредил да се изработи 66-килограмов кръст, като по изричното настояване на военния разделил разходите си с подполковник Величков.

Ето как описва поставянето му Мария Манолова. „На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.“ Йордан Стойчев около 1960 г. е убит в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст.

Владетелят на Родопа през Средновековието Алексий Слав получил частицата от кръста от император Анри. За версията няма категорични исторически данни, но е много вероятно това да е бил сватбеният дар за военачалника. Както казахме, Алексий е племенник на царете Асен, Петър и Калоян, първи братовчед на цар Борил. Дълго време Родопа планина е наричана Славеева гора в негова чест. Тук той бил пълновластен господар.

След смъртта на цар Калоян под стените на обсадения Солун през 1207 г., Слав обявява братовчед си Борил за узурпатор, като се провъзгласил за независим владетел. За да оцелее като такъв, се налага да сключи съюз с кръстоносците, управляващи в Константинопол и императора им Анри Фландърски, брат на убития в Търново Балдуин. Политиката не търпи сантименталности, особено когато касае закрепването на една нова империя и короната на могъщо царство като България, до която Алексий се домогвал. На следващата година императорът се съюзява със Слав – племенника на страшния цар, който е разгромил и убил брат му. Анри дори го удостоява с високата титла деспот и признава властта му над Западните и Централните Родопи, както и върху голямо парче от Македония, на изток от река Струма. Византийският хронист Георги Акрополит пише:

„Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, а също и Мелник… владеел Слав, който бил роднина на цар Асен и бил почетен с деспотство от Константинополския император Ерик (Анри), за чиято дъщеря, родена от незаконна връзка, той се бил оженил. Този Слав, като завладял силния и почти непревзимаем за всички противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога – на Теодор Комнин. И никога никому не бил подчинен, нито пък се свързвал истински във вярност и съгласие…“.

Алексий Слав се срещнал с императора в крепостта Станимака, днес Асеновград, за да определят дата за сватбата, като в знак на благосклонност Анри му подарил любимия си кон. Императорът наредил да доведат дъщеря му в Силиврия, където бъдещият й съпруг я вижда за първи път. После всички заедно потеглили към Константинопол, където сватбата била отпразнувана с разточително великолепие, като продължила цяла седмица. След това Алексий Слав заедно с булката си се завърнал в своите земи.

Летописците пишат, че преди да тръгнат, император Анри дал съвети на дъщеря си как да се държи като съпруга. Много е вероятно точно тогава Алексий Слав да е получил като дар частица от Светия кръст, който от векове се съхранявал в Константинопол и бил и един от най-ценните трофеи на кръстоносците. Това по тогавашните разбирания било подарък, достоен за император. А нищо чудно след завръщането си Слав да го е дарил на манастира в Кръстова гора, която била в неговите владения.

Според летописците на 3 май 326 г. майката на император Константин Велики – Света Елена, открива Светия кръст в бивша каменоломна край Божи Гроб и нарежда там да се издигне църквата. Светинята е изпратена в Константинопол. Точно това отбелязва православната традиция в деня на Въздвижението на Светия Кръст Господен или Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен – Кръстовден.

Източник: barko4.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.