Горянското движение в Пиринския край

Началото на съпротивителното движение в Пиринския край (сред първите в страната) срещу т.нар. народна власт се появява през пролетта на 1947 г.

Първоначално обхваща Кресненско, а впоследствие и районите на общините Струмяни, Симитли, Сандански в частите им в Пирин планина. Това движение се приема за най-мощното в страната против комунистическата диктатура. От ликвидирането му през 1948 г. до годините на демократични промени, комунистическата преса, литература и историческа летопис му придава характер на „бандитско” и най-често е наричано Бандата на Герасим Тодоров.

За размаха на това партизанско движение може да се съди по писмени данни на писателя Константин Кюлюмов, който е сред участниците в операцията на МВР по ликвидирането му. Той пише: „През 1947 – 1948 година Бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско – оттатък през Пирин планина, и част от бившата Горноджумайска (Благоевградска околия). Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територия, в която почти бе ликвидирана народната власт.”

Началото на въоръжената съпротива срещу комунистическия режим поставя Герасим Тодоров от село Влахи. Постепенно към него се присъединяват и други смели потомци на старите комити от Влахи, Ощава, Стара Кресна, Белица (Илинденци), Горна Градешница, Брежани и други села, ръководени от Яне Сандански. Пиринските долове и върхове отново стават закрила за новото горянско движение с войвода Герасим Тодоров, което приема името Шести пирински отряд. Този отряд е подпомаган от стотици ятаци, към него се присъединяват и недоволни от комунистическите власти офицери от царската армия, адвокати, политици и други поборници.

Още през пролетта на 1947 г. горянската чета нараства на 14 души. В дома на Солун Георгиев във Влахи се провежда среща за създаване на повсеместна нелегална организация, която да снабдява горяните с храни, дрехи и оръжие. За ръководител е утвърден Солун Георгиев, а негови помощници са Лазар Цирков и Йордан Ангелов, в групата са още седем души, почти всички от село Влахи.

На 10 юли 1947 г. в махала Дребако (намираща се високо в Пирин планина) ръководството на четата начело с Герасим Тодоров взема решение за масовизирането и. Времето през зимата на 1947 и началото на 1948 г. преминава в укрепване и увеличение броя на горяните и разширяване на яташкия апарат. В същото време обаче Държавна сигурност раздвижва своя агентурно-информационен апарат, в който участват предатели от почти всички селища в региона.

Движението разтревожва воденото от Антон Югов тогавашно Министерство на вътрешните работи и то се заема с планиране на специална операция, назована „Елен”. Задачата е ликвидирането на „разбойническата банда на Герасим Тодоров”. Организацията по акцията поема помощник-министърът на МВР Руси Христозов. План за действие се изработва по указания на директора на Народната милиция ген. Благой Петев и ръководителя на ДС Каприслов. Формира се щаб за ръководство на акцията в състав: ръководител Капитонов – началник Криминална милиция, полк. Рачев, Горноджумайски секретен началник, още Трифонов и Давидов. Щабът е разполага с 450 бойци милиционери и резервна милиция, като в този състав влизат милиционерски части от Перник, София, Кюстендил и други райони. Населението в селищата откъм Пирин планина е блокирано. Живеещите в махалите и малки села са принудени заедно с домашните си животни да ги напуснат и са настанени временно в по-големите села. Следват повсеместни арести на заподозрени в подкрепа на горяните. Тези действия лишават горяните от храна и всякаква друга подкрепа, а времето все още е студено. Из всички места, където е имало вероятност да има горяни, са устройвани засади, като 15 от тях се оказват и сполучливи.

При създалото се ново положение горяните се разделят на малки групи, но някои от тях чрез устроените засади са пленени, други продължават да се укриват. На 31 март е обграден водачът Герасим Тодоров, който се самоубива. Постепенно е унищожена цялата съпротива и започва съдебен процес. „В името на народа” са осъдени на смърт 10 души, повече от 20 души са с присъда доживотен затвор, десетки са присъдите от 5 до 15 години затвор, като сред осъдените има лица като ятаци, дали на горяните 10 кутии цигари, чифт гумени цървули. На смърт чрез обесване са осъдени: офицерът от запаса полк. Стойне Бачийски от София, Асен Михайлов и Илия Чопов от Ощава, Димитър Павлов от Дупница, Георги Туполигов от Голешево, Смилен Гаргов от Джигурово, доктор Петър Митов от Гара Пирин, Андрея Спасов от Влахи, Янчо Иванов от Гара Пирин.

Честта на горяните от Пиринския край е възстановена в годините на промени. Признателното население от района им е издигнало паметни знаци във Влахи (близо да паметника на Яне Сандански), в Ощава, Кресна, Илинденци и други селища.

Борис САНДАНСКИ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.