Германският манастир „Св. Йоан Рилски“ – мястото, където цар Борис III посади дърво!

 

Известно е, че светецът Йоан Рилски е основател на Рилския манастир, но малцина знаят, че преди да се отправи към Рила, отшелникът живее няколко години в Лозенската планина.

Именно на мястото, където е живял Св. Йоан Рилски, през 10 век е построен Германският манастир, който носи неговото име – „Св. Иван (Йоан) Рилски“. Легендата разказва, че когато дошъл на мястото, бил много жаден, но наблизо нямало вода. Погледнал нагоре и възкликнал „Господи, водица“ и веднага шурнала лековита вода от аязмото.

От построяването си през 10 век, манастирът е разрушаван два пъти. Първият път е през 14 век, когато османските войски превземат София през 1382 г. Не е ясно кога точно е възстановен отново, но през 1469 г. вече е бил изграден, тъй като според написания от Владислав Граматик Рилски панегирик, когато пренасят мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир, шествието нощува тук.

През 17 век Германският манастир е едно от най-големите духовни и книжовни средища, където работят художници, преписвачи, преводачи. На това място е създаден и известният Германски сборник, дело на средновековния писател Никола Граматик.

Сборникът се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и представлява ръкопис от 246 страници, които съдържат житията на Йоан Рилски и Йоаким Осоговски, както и църковни служби.

За втори път манастирът е разрушен през 18 век от кърджалиите. Оцелелите монаси, заедно с местни хора, започват да го изграждат отново и през 1818 г. е построена малка, вкопана в земята църква, и няколко жилищни постройки. След Освобождението тогавашният игумен на манастира решава да го изгради отново. През 1886 г. старата църква е съборена и на нейно място е построена нова, която може да се види и днес. Иконите са много красиви и са рисувани от самоковските художници братята Иван и Никола Доспевски.

Манастирът е един от най-старите в България, но освен с историческата си стойност, впечатлява и с красивата природа наоколо. В двора има две големи секвои, посадени от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, при посещението им в манастира в края на 19 век. През 1936 г. цар Борис III също посажда дърво в двора.

Красотата на това място вдъхновява писателя Елин Пелин и той създава сборника с разкази „Под манастирската лоза“ именно в Германския манастир, а първообраз на отец Сисой в едноименния разказ е монах от обителта. Ето как сладкодумно Елин Пелин описва атмосферата:

„Всеки ден от ония дълги, лениви и спокойни манастирски дни ние двама обядвахме заедно вън под сянката на гъстолистната лоза – великолепно украшение на тая света обител. Тя разстилаше над нас благословените си вейки, както ливанските кедри се разстилаха над главата на Аврама, и ни правеше прохладна сянка.

Нашите обеди бяха самостойни, чудесни съчинения на самого отца Сисоя, в които той примесваше покрай благовонните планински билки много от сладостта на своята мъдрост.

Виното, към което скромният игумен имаше особена слабост, той предварително изстудяваше в чешмата, която пееше сладостно под сянката на три стари печални върби сред двора. На малката дървена масичка под лозата ние прекарвахме до вечерта в тихи и прояснени от вдъхновение разговори за бога, за света, за суетата на живота и загадката на смъртта.“

Германският манастир е част от Софийската Света гора и същевременно е подворие на манастира „Св. Вмч. Георги Победоносец-Зограф“ в Атон.

Този си статут мястото получава през 1928 г., когато се решава манастирът и принадлежащите му земи да бъдат преотстъпени за стопанисване на бедстващия по това време манастир в Атон. Затова и храмовият празник на манастира е на 1 ноември и е съгласно календара (т. нар. от нас „стар стил“), който следва Атонският манастир, вместо на 19 октомври, когато по календара, приет от Българската православна църква през 1968 г. (т. нар. „нов стил“) е денят на Св. Йоан Рилски.

Германският манастир е действащ, мъжки. До него се стига лесно по добре поддържан асфалтов път, намира се на 5 км от село Герман и на около 15 км от София.

Източник: ogledalotonamira.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.