Българската армия и освобождението на Белград

Това, че в освобождението на Белград взима участие и българската армия, е голямо табу за югославските, а впоследствие и за сръбските историци, но то е безспорен факт.

По време на присъствието на българските войски в Македония през периода април 1941 г. – септември 1944 г. сръбските партизани (те се наричат югославски, но нямат никакво основание за това, защото почти изцяло са сформирани от сръбски националисти. Хърватия се е отделила като самостоятелна държава, Словения предпочита италианското пред сръбското присъствие, населението на Босна в по-голямата си част е мюсюлманско, б. а.) се опитват да провеждат акции срещу тях, но напълно безуспешно.

При всяка една от тях те търпят поражение, дори когато нападат с числено превъзходство. Затова предпочитат да се бият с германците, които са много опитни войници и изключително добре въоръжени, но не познават местността, нямат подкрепата на местното население и са подложени на изненади.

Това предизвиква недоволството на Чърчил, който има особено силни чувства на неприязън към България и настоява пред Тито сръбските партизани да активизират своите действия срещу българските военни части. За да отговори на това искане, Тито осъществява мащабна военна операция в Северна Македония.

В края на август 1942 г. 4300 партизани от т. нар. югославска народноосвободителна армия, с 90 минохвъргачки и 65 картечници, пробиват българската погранична охрана. Целта им е да завземат град Куманово и околните села. Само на 15 км обаче те са спрени от дошлите български подкрепления, които от движение ги атакуват. Завързва се битка, която от сърбите се отчита като една от най-кървавите за тях по време на Втората световна война. Българската артилерия безмилостно унищожава с право мерене минохвъргачките и картечните гнезда. След това настъпва пехотата и разчиства терена. Не повече от 3000 оцелели се спасяват с паническо бягство, а най-вече за това, че българите не ги преследват, защото са пресекли границата.

След тази неуспешна акция други не последват. Така идва септември 1944 г. На България е наредено да изтегли военните си части от Македония. През октомври обаче идва нова заповед. Българската армия трябва да настъпи в Македония и да пресече пътя на изтеглящите се през нея германски войски от Гърция, а и да унищожи намиращите се там. И отново се завързва голяма битка при Куманово. Първа и части от Четвърта армия разгромяват немската групировка „Е“. Наредено им е да отделят 2-3 полка, които да се отправят на помощ на югославските (всъщност на сръбските) партизански отряди, които от седмица се опитват да сломят съпротивата на германците в Ниш и да влязат в града.

За командир на групата е определен полковник Демирев. В състав от 2 пехотни полка, 4 конни ескадрона и 3 артилерийски дивизиона с ускорен марш той достига до Ниш. Датата е 18 октомври 1944 г. След мощен артилерийски обстрел на германските позиции, призори на 19 октомври следва пехотна атака и градът е превзет. Този, населен предимно с българско население град, е бил откъснат от Родината още със Санстефанския договор и узаконен с Берлинския. Той е превзет от нашите войски по време на Сръбско-българската война през 1885 г., а след това и през Първата световна, сега за трети път.

На 19 октомври 1944 г. се получава заповед българските части и югославските (сръбските) партизани да продължат настъплението към Белград, който от север е атакуван от Съветската армия. На 20 октомври по обяд, притиснат от две страни, германският гарнизон в Белград се предава. В сръбската (тогава смятана и за югославска) столица влизат части на Съветската армия, на българската и партизаните. Впоследствие този ден се чества като национален празник на Югославия, а сега – на Сърбия. Да им е честит на западните ни славянски братя, но и да не забравят, че българите имат съществен принос за тяхното освобождаване от хитлерофашизма. Освен това от нас са получили писмеността си и религията си. Въобще за много неща трябва да са ни благодарни.

доц. Йордан Василев, д-р по история


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!