Боянската църква – средновековен семеен храм и съкровище на изкуството

Боянската църква е един от малкото изцяло запазени до наши дни паметници от Средновековието. Разположена е в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна (с.Бояна е обявено за квартал на София през 1961 г.).

Боянската църква е семеен храм, построен при двореца на софийския аристократ Калоян – управител на Средечката хора (област). От ктиторския надпис научаваме, че той е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани и братовчед на българския цар Константин Тих и имал много висок ранг – севастократор, титла, давана само на членове на царската фамилия.

Според същия надпис строежът и стенописването на църквата са завършени през 1259 г. Именно заради стенописите, изпълнени от неизвестен художник от Търновската дворцова школа, Боянската църква днес е вписана в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

За първи път в Европа, десетилетия преди появата на първите предренесансови фрески, българският художник рисува с реализъм, непознат дотогава в средновековното изкуство. Боянският майстор е изобразил реалистино религиозните сцени и е постигнал невероятна изразителност и психологизъм при преставянето на образите. В Боянската църква са изрисувани и първите светски портрети в българската живопис. Изключителното майсторство, с което са нарисувани, нарежда боянските стенописи в съкровищницата и на европейското изкуство.

Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович. През 1844 – 1845 г. Той посещава Бояна и описва руините от каменни зидове около църквата и останките от древен замък по склоновете на Витоша. В църквата открил два ценни ръкописа – Боянското евангелие от XII-XIII в., написано на кирилица върху по-стар, изтрит глаголически текст от края на XI в. и Боянския поменник. За изключителната ценност на стенописите пишат редица учени. Първото цялостно изследване на Боянската църква е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар, който определя Боянската църква като „най-ценния български принос в средновековното изкуство“ във византийския свят.

Източник: nasamnatam.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.