Битката при Версиникия и българската тактика срещу десеторно по-многоброен противник

Битката при Версиникия се провежда през 813 г. Можем да наречем тази битка една невероятна демонстрация на българската тактика на изчакване на противниковата атака и контраатака срещу десеторно по-многоброен противник.

След като през 811 г. българският владетел Крум разгромява византийската армия при Върбишкия проход, отправя предложение за мир. То обаче е отхвърлено от Михаил I Рангаве, наследил тежко ранения в битката император Ставракий, син за загиналия ромейски владетел Никифор I Геник.

В отговор на отказаното предложение за мир през 812 г. кан Крум започва мащабно настъпление, като завзема последователно Девелт, Месемврия и още много византийски крепости в Тракия.

За да се противопостави на българската офанзива, византийският император събира голяма армия от балканските и азиатските си владения. Предвожданите от него войски се придвижват от Константинопол до Одрин, където устройват военен лагер.

Българските части, начело с Крум, се разполагат на възвишенията край малката крепост Версиникия (до дн. село Маломирово, Елховско), северно от ромейския стан.

В продължение на цели петнадесет дни византийците напразно се опитват да изкарат българите от укрепленията им, за да се бият на открито с тях. Накрая стратегът на Македония, командващ един от фланговете на ромейския боен строй, не издържа и атакува българските позиции.

Въпреки че десетократно превъзхождат българските войски, византийските части не действат координирано, което се оказва решаващо за крайния изход на битката.

Воините от македонската и тракийската тема, начело с военноначалника Аплакис, настъпват срещу българите, но не са подпомогнати в действията си от останалите ромейски подразделения. В резултат на това те са обкръжени и разгромени от войските на хана, като самия Аплакис загива в боя.

Останалата част от императорската армия е обърната в бягство. Българите обаче не се впускат да я преследват веднага, тъй като кан Крум смята, че противникът иска да го подмами и да го разбие с контраатака. Едва след като бягството на ромеите става всеобщо и необратимо, нашите войски се впускат след тях и довършват разгрома им.

Една част от победената армия успява да се укрие в няколко малки византийски крепости, които по-късно са превзети от победителите. Самият император едва успява да се спаси от български плен в Константинопол.

Поражението на византийската империя в битката при Версиникия коства императорската корона на Михаил I Рангаве. Наскоро след това той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец.

След победата над ромеите кан Крум пък става пълновластен господар на цяла Тракия, като през юли 813 г. българските войски достигат до стените на византийската столица Константинопол, а редица ромейски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!