Белоградчишката крепост съществува от римско време

Белоградчишката крепост се намира съвсем близо до град Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали. Десният скален масив над нея е известен като Първа плоча.

Най-разпространената теория е, че на върха му е имало тракийска наблюдателница. Според други, там се е помещавало древно светилище.

Крепостта сред Белоградчишките скали съществува от римско време. През І – ІІІ век сл. Хр. римляните изградили своите пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров. Заедно с тях, те построили крепости, за да ги охраняват.

Белоградчишката крепост е построена да контролира пътя от град Рациария, Видинско. В най-високата ѝ част се издига цитаделата. Само на няколко метра от нея се разкриват останки от друга крепост – Латинско кале. Тя служела за помощно укрепление.

През 395 г. Римската империя се разпада, а балканските земи влизат в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост вече попада в територията на новосъздадената българска държава.

През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир.

При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, поради засилената хайдушка и революционна активност в района. Същински изменения в структурата на крепостта са нанесени в началото на 19 век.

В разширенията от този период проличава характерен за османското крепостостроителство стил. Извършва се почти пълно преустройство, както и допълнителни разширения. Добавени са и типично европейски елементи в крепостта. Това се дължи на френските и италианските инженери, които участват в разширението.

Важна е ролята на Белоградчишкото кале в потушаването на Белоградчишкото въстание от 1850 г. За последен път крепостта е използвана във военни действия по време на Сръбско-българската война през 1885 г.

Стените на калето са с дебелина над 2 метра в основата си, а на височина достигат до 12 метра. Съществуват 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 m².

Крепостта е реставрирана, след като е обявена за паметник на културата. Стопанисва се от управлението на Белоградчишкия исторически музей. Част е от Стоте национални туристически обекта.


Източник: wikipedia.org, sanovnik.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!