Аферата „Мис Стоун” и златните куршуми

При отвличане най-слабото място е размяната – откупът срещу заложниците.
На този момент залагат американските специалисти, дошли на помощ на турската полиция, за да се справят с „разбойниците“, както те наричат дейците на ВМРО, отвлекли на 3 септември 1901 г. американската мисионерка мис Елена Стоун и българката Катерина Цилка, чието особено име идва от фамилията на албанския й съпруг.

„Особни чиновници (по днешному – агенти, командоси) – съобщава българският разузнавач Ангел Шопов до шефа си, а той от своя страна на дейците на ВМРО, – придружават специалния вагон от Цариград до Демир Хисар. От Демир Хисар златото ще се поеме от специална кавалерийска част за Банско, където ще стане размяната на заложничките. В разработката на клопката дейно участие са взели американци“.

Ангел Шопов работи под прикритие като търговски представител в Солун и има широки връзки сред турския елит в града. Той изпраща и шифровано писмо до министъра на вътрешните работи Михаил Сарафов, че в Цариград се говори, че „особните чиновници“ били в преобладаващо число американци, че всички били въоръжени с пушки „Винчестер“ и имали специални патрони със златни куршуми.

Това е почеркът на разправа с хора извън закона от детективи на прочутата в цял свят агенция „Алън Пинкертън“. Очертава се кървав край на аферата „Мис Стоун“, за която вече говори цял свят.

До министъра на вътрешните работи достига и съобщение от други български агенти в Цариград, че Банско ще бъде тайно блокирано дни преди размяната от 250 въоръжени до зъби турски войници. Ликвидирането на войводите е предопределено, въпреки че американският посланик в Турция Джон Лишман е получил уверение, че няма да има засади и преследване на четниците.

И друго разузнаване влиза в играта – английското. То първо научава за отвличането.
Още същия ден Английското дипломатическо агентство в София е уведомено, че това е дело на „македонските комити” и че Борис Сарафов има пръст в работата“. Това е съобщено и в посолството в Цариград. Трябва да отбележим, че „Сикрет сървис” греши и това се дължи, че от дълго време Сарафов е трън в очите на английския шпионаж. Няма по-популярен комита по това време от него и у нас, и в чужбина.

В архива на БТА и досега се пази уникално телеграфно известие – най-краткото в историята на световните телеграфни агенции, което гласи: „Борис Сарафов пристигна“. Три думи, говорещи повече от три доклада.

Михаил Сарафов уведомява ВМРО за готвената клопка. Смята, че е редно войводите да свият знамената. Вместо това Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов се решават на безпрецедентна акция – под носа на „особните чиновници” и безпогрешните им „винчестери” не само да вземат златото, но и да го подменят с олово без да оставят следи и да се измъкнат, създавайки впечатление, че са се отказали от размяната.

В отвличането взимат участие не само споменатите вече, но още и Димитър Тодев, дал идеята, както и Йонко Вапцаров, Димитър Инев, Димитър Кьосето, Димитър Дърводелски.

Четата е преследвана както от турци, така и от върховисти. Води се и дипломатическа битка. Генералният консул на САЩ в Цариград и дипломатическият агент в София Чарлз Дикенсън постоянно се месят във вътрешните работи на княжеството. Стига се до предложението на Дикенсън до Вашингтон да се прати ескадра в българските води. Пет месеца се водят безплодни преговори, а през това време положението в планините се усложнява – в кучешкия студ на края на годината Катерина Цилка ражда момиченце.

В крайна сметка се стига до приемане от войводите на компромисно решение – да получат 14 500 златни лири, вместо исканите 25 000. Сумата е фантастична. В днешни измерения покупателната им стойност се равнява на около 4 милиона долара. Пушка „Манлихер” тогава струва 35 лв., с 20 лв. човек може да се храни на обяд и вечеря в приличен ресторант в продължение на месец. Лев струва кило суджук, 5 лв. – цяло агне, 5 лв. е бил и тон дърва.

Пръв в Банско в средата на януари 1902 г. пристига д-р Джон Хаус, шеф на мисията на Американския съвет за чуждестранни мисии в София. Той трябва да подготви почвата за размяната. С парите ще пристигнат и двама членове от комисията за размяна – касиерът от американския Сенат д-р Пийт и главният драгоманин в посолството в Цариград Гарджуло.

Златният керван трябва да пристигне в Банско на 26 януари. Два дни по-рано, пренебрегвайки опасностите, в града влизат Яне, Чернопеев и четникът Спас Михайлов. Те тайно провеждат пространен разговор с д-р Хаус, който остава очарован от комитите.

При пристигането на златния керван сандъците с монетите са оставени под специална охрана в Общата къща, както наричат в Банско протестантския център. Командирът на войсковата част и кавалеристите се установяват в Тодевия хан. Следва първа среща с парламентьорите. Решено е размяната да стане на 2 февруари.

На 31 януари един от видните банскалии – Костадин Петканчин, съобщава на командира, че вечерта ще има среща в неговия дом на членове на мисията с протестантите от града и околността. Не могат да поканят уважавания командир по причина, че ще има на трапезата свинско и алкохол. А и ще се говори за църковни работи. Но пък банскалии са приготвили специални ястия и подаръци за уважаваните представители на Високата порта.

В полунощ четници подпалват Тодевия хан. В суматохата Гарджуло убеждава охраната да се притече на помощ на гасящите пожара войници.

За кратко време Общата къща е оставена без надзор. В нея влизат Яне, Кръстю Асенов, Йонко Вапцаров и други по-яки четници. Носят 105 кг оловни куршуми. Сандъците внимателно са разтворени. Златото е извадено и на негово място са оставени куршумите. След това пак са запечатани. Комитите оставят златото в дома на уважавания от властта банскалия Грачанов.

Когато охраната се връща в Общата къща веднага оглежда златния товар. За тях сандъците са непокътнати. Пожарът не предизвиква съмнения за умисъл.

На 2 февруари „особните чиновници” напразно стоят в засада. Златните куршуми не влизат в действие.

На 3 февруари властта е уведомена, че размяната се отказва от войводите предвид обстоятелството, че е забелязано силно движение на турски погранични войски.

Керванът потегля обратно. Никой не подозира, че в сандъците вече няма злато.

Малко по-късно Джон Лишман, запознат с голямото изиграване, уведомява Високата порта, че откупът е платен. В това време малката чета и освободените заложници с бебето, носещо името на мисионерката, пристигат в Солун. Разпознати от десетки българи, турци и чуждестранни журналисти, те стават на мига герои на деня.

Накрая не можем да отминем един епизод, показващ морала на четниците. Яне Сандански не взема дори и грош за себе си, предлага по две лири възнаграждение на участниците, никой не взема нищо. Всички пари са използвани за движението.

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.