На днешната дата се ражда българският писател Станислав Стратиев!

Днес е роден българският писател и драматург Станислав Стратиев!

Станислав Стратиев е роден на 9 септември 1941 година в София. Завършва българска филология в Софийския университет.

Работи във вестниците „Народна младеж“ (1964-1968) и „Стършел“ (1968-1975). През 1969 година издава първата си книга „Самотните вятърни мелници“. След нея са издадени „Дива патица между дърветата“ (1972), „Кратко слънце“ (1977), „Диви пчели“ (1977)…

Цветовете играят по-голяма роля, отколкото изглежда на пръв поглед… В „Кратко слънце“ тоновете и багрите са различни от тоновете и багрите в „Самотните вятърни мелници“ и „Дива патица между дърветата“. Зеленото в началото на „Кратко слънце“ беше зелено на зимни ябълки и на вишни, които растат в един абсолютно тъмен двор, двор влажен, без капка слънце, заграден с порутени стени. Това не беше нормалното зелено, беше болезнено зелено. Цветовете на шипката в „Диви пчели“ са ярки, викащи, имат цвета на кръвта…

Станислав Стратиев е автор на популярни филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 година с „Пазачът на крепостта“, заснет от Милен Николов. Други филми по негови сценарии са „Кратко слънце“ (1979), „Слънце на детството“ (1981), „Оркестър без име“ (1982), „Равновесие“ (1983)…

loading...

През февруари 1974 година в Сатиричния театър е премиерата на „Римска баня“. Пиесата има голям успех, а театърът кани автора да стане негов драматург. На сцената на Сатиричния театър са поставени за първи път „Сако от велур“ (1976), „Рейс“ (1980), „Максималистът“ (1984), „Животът, макар и кратък“ (1986), „Балкански синдром“ (1987), „Мамут“ (1990), „От другата страна“ (1993), „Зимните навици на зайците“ (1996).

Бил съм щастлив в този театър. Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър. А после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом. В него се чувствам спокоен, в него са близките ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ми се, че никога не мога да му дам толкова колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е достатъчно… Човек не може без дом.

Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.

Източник: stanislavstratiev.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!