„Петрички инцидент“: Гръцкото нахлуване и спасителят на Подгорието

Военният конфликт избухва на минаващата по билото на Беласица гранична бразда край град Петрич и затова остава в историята с името „Петрички инцидент“. На 19 октомври 1925 г. около 10 ч. сутринта в района на Пост №1 близо до прохода Демир Капия – Желязна врата четирима български граничари започват да копаят щерна – хранилище за дъждовна вода. Наблюдаващите ги гръцки граничари ги обвиняват, че копаят окоп, а фортификацията е забранена на България според Ньойския договор. Свадата прераства в престрелка.

Боят е неравен заради численото превъзходство – 8 българи срещу 30 гърци, които успяват да изтласкат не само българските граничари, а и притеклите им се на помощ доброволци на ВМРО от близкото село Коларово – Стойко Ташов, Георги Марин, Симеон Недев – Пиринкин, Георги Янев, Димитър Гогушев, Станко Попкочев, Евтим Караманов и Кочо Митрев. Не отстъпва само старият комита от четата на Мануш войвода и боец от Македоно-Одринското опълчение Стойко Ташов. На него съдбата отрежда тежкия жребий да спаси честта на България и селата на Подгорието. Стойко Ташов спира с яростна картечна стрелба гръцките атаки. Точният му мерник поваля общо 21 гръцки войници – 11 убити и 9 ранени.

Гръцкият министър-председател генерал Пангалос заповядва сухопътно и въздушно нападение срещу България. Без официално да е обявена война гръцката пехота атакува по 40-километрово гранично протежение. Окупирани са крайграничните села Тополница, Картечино (днес Дрангово), Кулата, Марно поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Пиперица и Лехово. В тези села есенната реколта е унищожена и общо 2863 къщи са разграбени и опожарени.

В кореспонденцията си до софийския вестник „Слово“ известният американски журналист Маркъм свидетелства: „Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В село Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва“. Гръцката артилерия и авиация обстрелват Петрич и селата Митино и Ръждак. Заради своевременната евакуация към вътрешността на страната жертвите сред населението са предотвратени. На 22.Х. в района на гръцкото нашествия са дислоцирани български военни части. Българските войници не отвръщат на гръцкото настъпление, нито контраатакуват. Такова е нареждането на военния министър ген. Вълков. Той вече е сезирал Обществото на Народите (днес ООН).

На 29.Х. гръцката армия се изтегля и остава след себе си пепелища и смърт. В същия ден в района пристигат назначената от Съвета на ОН анкетна комисия. Тя се председателства от английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и включва генералите Серини от Франция и Ферарио от Италия, Дроглевер Фортуин от Холандия и Адлер Кройц от Швейцария. След триседмична обиколка из опустошения район комисията излиза пред Съвета на ОН с 15-страничен доклад. В него гръцкото нахлуване е квалифицирано като „необосновано и непредизвикано“. Гърция е осъдена да заплати на България 30 милиона лева обезщетение за жертвите, причинените страдания и нанесените материални щети. Българското правителство решава да раздаде 1 200 000 лв. на доброволците. Никой от тях обаче не се възползва.

Петричани даряват парите за сграда на гимназията. А Стойко Ташов отказва с думите:

„Абе кой се брани за награда. Ние си бранехме къщата. А тя е цяло Коларово, даже цялото Подгорие“ и дарява парите на църковното настоятелство за довършване на новостроящия се храм „Св. Димитър“.

Той вече е бил тържествено осветен броени дни след гръцкото нашествие на 8 ноември – Димитровден по стар стил. След Неврокопския митрополит Борис и Енорийския свещеник на село Коларово отец Стоян Попгеоргьов третият човек и първият мирянин, който прекрачва прага на новоосветения храм е Стойко Ташов. Неговите признателни съвременници му оказват тази чест заради смелостта и благородството му и още приживе го наричат Спасителя на Подгорието.

Димитър ТРЕНЧЕВ

Източник: tretavazrast.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.