Военнотопографската служба на Българската армия е създадена на 27 декември 1891 година с указ на княз Фердинанд І.
След приемането през 1891 г. на „Закон за устройство на въоръжените сили на българското княжество“, с Указ на княз Фердинанд № 170/27 декември 1891 г. е създадено Топографското отделение на Генералния щаб на Българската войска. На това отделение безвъзмездно са предадени всички топографо-геодезически и картни материали, създадени за територията на България от корпуса на руските военни топографи по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
През 1895 г. Топографското отделение е преименувано на Статистическо топографско отделение, а то през 1901 г. е преименувано на Картографическа и топографическа част при Щаба на Армията. На 1 януари 1906 г. тя получава ранг на самостоятелно учреждение и се преименува във Военно-картографски институт при Щаба на Армията. През 1910 г. институтът е преименуван за кратко в Топографска и картографска част при Щаба на Армията, след което е възстановено предишното му име, което се запазва до 1 януари 1916 г., когато бива преименуван в Картографско отделение на Щаба на действащата армия.
През 1919 г., във връзка с някои ограничения, наложени на България с военните клаузи на Ньойския договор, институтът се преименува в Държавен географски институт към Министерството на войната. Институтът е разположен в сегашната сграда на Централния военен клуб в София.
Държавният географски институт (ДГИ) се обособява като единствено в страната самостоятелно измерително учреждение, със задача да извършва всички геодезически, топографски и картографски работи в мирно и военно време за задоволяване нуждите на войските и останалите министерства и ведомства и отговорно за развитието на измерителното и картографско дело в страната. Той трябва да създаде нова геодезическа основа на територията на страната – държавни триангулачни и нивелачни мрежи, да направи нова топографска снимка в мащаб 1:25 000, да изработи и отпечата топографски карти в различни мащаби.
За периода 1921 – 1942 г. са изпратени от института на обучение във висшите технически училища в Германия, Австрия и Италия 4 групи и получават висше геодезическо образование 20 специалисти, които след завръщането си в Държавния географски институт поемат ръководството на техническите дейности. Много от тях дават своя принос за развитието на геодезическата наука в страната и за подготовка на специалисти: академик Владимир Христов, проф. Васил Пеевски, проф. Асен Райков, проф. Михаил Венедиков, проф. Стефан Дюлгеров, проф. Иван Петков.
От февруари 1933 г. към ДГИ функционира „Централен съвет по измерванията“.
През 1937 г. със заповед № 35/30.04.1937 г. на Главния директор на ДГИ е създаден Музеят на измерителното и картографско дело в България, разположен от 1987 г. в Централната военна картографска база – гр. Троян.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.