26 август 1886 г. Княз Александър І Батенберг абдикира за втори път от българския престол

На 26 август 1886 г. българският княз Александър І Батенберг абдикира за втори път, след като не получава за завръщането си на престола благословия от руския император Александър ІІІ и на германския канцлер Ото фон Бисмарк.

Това е заключителният етап от събитията, започнали с военния преврат в нощта на 8 срещу 9 август (21 август нов стил) и довели страната до тежка политическа криза.

След последен безуспешен опит за помирение с руския император Александър III, въпреки настояването на Стамболов, на армията и народа, на 26 август 1886 г. князът абдикира и отпътува от Лом с параход за Виена, като окончателно напуска България. Властта е поета от регентство, начело със Стамболов.

След повторната абдикация на Александър І Батенберг

Въпреки оттеглянето на Александър І Батенберг, още през ноември 1886 г. в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ неуспешно въстание през февруари 1887 г. Вътрешнополитическата криза е овладяна едва след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896 г.

През 1886 г. Александър І Батенберг моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк пак се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау.

Александър и Йохана имат син и дъщеря: Крум-Асен граф Хартенау (1890 – 1965) и Вера-Цветана (1893 – 1924). Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

През 1890 г. майор Коста Паница предлага на Александър да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.

Княз Александър І Батенберг умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.

Източник: blitz.bg


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!