11 мъдрости от Петко Славейков

Петко Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Той е един от водачите на Либералната партия след Освобождението, бил е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета.

Роден е на 17 ноември 1827 във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а той е спасен по чудо. Дядото на Петко Славейков – Рачо Чехларя, е от Банско. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух.

От къде идва фамилията Славейков? Една от историите гласи, че в селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. Според друга теория фамилията е свързана с рода на майка му – Бюлбюлковци (на български – Славейкови). След 1850 Петко Рачев започва да използва тази фамилия.

Петко е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Едно от най-популярните произведения на Петко Славейков е поемата „Изворът на белоногата“, написана през 1873. В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която везирът среща на селската чешма и се опитва да склони да го последва в Истанбул. Тя обаче му доказва, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите и любимия Никола.

Това е едно от най-изследваните произведения в българската литература и за него са изписани томове. Повечето критици се насочват към обединителната функция на образа на Гергана, към събирателния образ на българката, към силата на духа ѝ, към красотата на българското село.

Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят българския народ в дните преди последните борби за свобода.

Припомняме ви 11 негови мъдри слова:

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”

„Аз едно знам, едно признавам и изповядвам, че всичко, което са прави за народа без народа, не е праведно, не е законно.“

„Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството.“

„Лошо нещо е човек да се отмести от началата си, когато те са прави.“

„Несговорна дружина – не могат си почина.“

„Какъв грях е да накараш хората да се смеят? Не е грях, а добродетел, и то голяма добродетел го смятаме ний, ако с шегите си сполучим да разсмеем някого и да спечелим една душа за народа.“

„Ситият не вярва на гладния. Ама гладният вярва ли на сития?“

„Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите.“

„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.“

„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!“

„Когато пишете, трябва да отбягвате предисловието и да се вглъбявате отведнъж в предмета, както добрият плувец в студената вода.“

Източник: rodnoto.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...