Няма българин, който да не е чувал за изпепеляващата любов между поета Яворов и Лора. Тяхната история е едновременно красива и трагична. Но всъщност малко хора знаят как започва тя.
На 21 август 1906 г. Край Драгалевския манастир се събира голяма група интелектуалци, тръгнали на излет. Хубавото време и летните горещини тогава контрастират с прохладата край манастира в подножието на планината Витоша. Един от тръгналите нагоре, към святото място, е поетът Пейо Яворов. Символистът е запленен от красотата на мястото, в което се намира манастирът, но още по-запленен остава, когато до него на масата сяда Лора Каравелова.
Изумен от харизмата, която тя има, възхитен от начина, по който разговаря, удивен от женствеността, носеща се около Лора като облак с опиати, Яворов отначало сигурно е останал без думи, макар че голямата му сила му са били думите.
Снимка от онзи съдбоносен за двамата ден недвусмислено показва чувствата, които са се развихрили у поета. Вижте само как гледа към Лора – едновременно учудено и невярващо. Може ли да съществува такава жена, и досега той да не я е забелязал? Дали това си е мислел в момента на снимането Яворов, или е предусещал какво го очаква с тази жена. Още тогава вероятно е знаел, че ще забрави скоро 16-годишната Мина, в която тогава е влюбен, и ще му предстои нещо разтърсващо с Лора. Нещо, което не може да бъде описано по никакъв начин. То може само и единствено да бъде изживяно.
Лора е дъщеря на видния политик Петко Каравелов, брат на писателя Любен Каравелов и четири пъти министър-председател на България.
Тя учи в чужбина, минава през католическия пансион „Нотър Дам дьо Сион“ в Париж, а след това – в Антверпен, Белгия. Освен доброто образование пребиваването й зад граница я прави свободолюбива, заради западните ценности, с които се среща отрано. Освен това Лора е красива, млада, необвързана и доста разкрепостена за възгледите на тогавашното българско общество. Имала е много връзки с мъже, доста от тях преминали бурно и завършили катастрофално.
Всичко това привлича като магнит поета. Той й посвещава стихотворение, което се запечатва в главата му почти веднага, на Драгалевския манастир.
„На Лора“
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена;
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.
Майката на Лора не харесва поета. Смята го за грозен и неподходящ за дъщеря й. Принуждава я да се омъжи за политик от Демократическата партия – Иван Дрянков. Женитбата обаче не е пречка за връзката на Лора и Яворов. Двамата си пишат много писма, а когато младата Мина умира в Париж, Лора отива при Яворов, за да го подкрепи в мъката му.
След това година по-късно двамата разкриват чувствата си един към друг, Лора се развежда, Светият синод й налага двугодишно безбрачие заради вината й за развода, но тя не дочаква да мине това време. С Яворов се венчават през септември 1912-та, а след няколко дни той заминава за Македония. Когато се връща, започват кавгите и неприятностите – предвестник, че ще се случи нещо ужасно. Причината е ревността, която Лора не може да контролира. След поредния жесток скандал между двамата на 29 ноември Лора се самоубива с пистолета на мъжа си.
По-нататък историята се знае. Повтаряна многократно в книги, в дискусии, във филми.
Сутрин Пейо Яворов разказва на близките си как точно е сънувал Лора през изминалата нощ. И така – всеки ден. Докато успее при втория опит за самоубийство – изпил чаша отрова, а после поставил дулото на пистолета в гърлото си и натиснал спусъка. Двойна застраховка.
А само как романтично и с надежда е започнала тази любов… Край Драгалевския манастир, запечатана в снимка. Случайно. Или – съдба?
Източниик: tribunabg.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
