Шилото – резиденция на одриски царе от VІІІ в.пр.н.е.

На връх Шилото, край Бургас се е намирала тракийска владетелска резиденция със светилище на Аполон Карсенос, археологически засвидетелствана за цялата Античност (ранножелязна, класическа, елинистическа и римска епоха). Тя е локализирана на връх Шилото, който е най-високото място на ниската планина Черни връх, разполагаща се между Бургаското, Мандренското езеро и Черно море.

Същото това място на върха е известно още като тракийска крепост, а в близост, югозападно от нея, на северния бряг на Мандренското езеро, е локализиран и разкопаван тракийски владетелски тюрзис от елинистическата епоха, с по-конкретна датировка преди средата на ІV – началото на ІІ в.пр.н.е., в който импортната керамика, сред която особено многобройни са фрагментите от амфори, е повече от три четвърти от целия събран материал и има точни аналогии сред находките в Аполония и Месамбрия от ІV-ІІІ в.пр.н.е. Несъмнено тези факти сочат контакти по море на тракийската крепост-владетелски тюрзис-резиденция със светилище при връх Шилото, най-вече със съседните елински полиси Аполония и Месамбрия.

Тук са открити: сребърни монети на одриския цар Котис І (383/382-360/359 г.пр.Хр.), много бронзови монети на Аполония като специално се отбелязва съкровището от 120 сребърни аполонийски драхми от първата половина на ІV в.пр.н.е., една бронзова монета на Месамбрия от втората половина на ІІ в. и една бронзова монета на тракийския цар Мостис (ок. 125-86г.пр.Хр.). Тези нумизматични данни потвърждават тезата за активно функциониращ одриски владетелски център. Тази династичен център несъмнено владее крайбрежието на Бургаския залив.

Връзките на одриски династи от този район с елински градове се потвърждават и от епиграфските паметници. В едно от тракийските морски тържища, това в м. Сладките кладенци, в дн. квартал Победа е намерен надпис на старогръцки от средата на ІІІ в.пр.н.е., в който се казва, че Райскупорис, син на царя Котис, който е изпратен от баща си като заложник, след изтичане на заложничеството останал в града.

Част от археолозите смятат, че този цар Котис е същият цар Котис, който е син на Райздос от Делфийския надпис от 261 или 269 г.пр.Хр. Другото мнение аргументира, че не може да става дума за един и същ цар Котис. Освен това се приема, че елинският град, за който се говори в надписа, е Аполония, и че фрагментираният епиграфски паметник е пренесен от този полис в района на Бургас. Второто предположение не е обосновано с никакви доводи. До момента няма никакви данни представяният район на Бургас някога да е влизал в градските територии на Аполония или Месамбрия.

Дали полисът, в който остава да живее одриският престолонаследник Райскупорис, е Аполония или Месамбрия няма особено значение. По-важен е впечатляващият факт, че от територията на днешния Бургас произлизат три антични надписа с тракийски одриски царски имена. Тези епиграфски паметници несъмнено потвърждават принадлежността на района на Бургас в Древността към Одриската царска династия. В този район, между Анхиало и Бургас, при с. Банево, е и владяното от траките светилище с горещите минерални извори, чрез укрепения тракийски култов център при Aquae Calidae. Тук са открити бронзови монети на одриския цар Хебризелм (387/386-383/382 г.пр.Хр.), които несъмнено са предназначени за вътрешната търговия на Одриското царство, част от което е споменатото светилището с укрепения култов център.

В този контекст има достатъчно основания да се мисли, че именно в района на Бургас, резидират не само одриски царе като споменатия Котис, баща на Райскупорис, а по-скоро одриски парадинасти или субпарадинасти, от които имената на пет са сигурно засвидетелствани в Надписа от Месамбрия от края на ІV/началото на ІІІ в.пр.н.е. Това са Мопсиест, Тарутин, Медист, Котис и накрая Садал.

Назованите поименно предшественици на Садал са реални владетели назад във времето не само на ІV в.пр.н.е., но и през V в.пр.н.е. В случая е важно, че от политическия център на връх Шилото с крайбрежните си тържища-пристанища, най-вероятно, този тракийски владетел с одриско потекло води напълно самостоятелна политика спрямо полисите по крайбрежието, като в конкретния случай се визира един от тях – Месамбрия, а и с други елински градове.

Пристанищата с тържища на споменатата укрепена тракийска владетелска резиденция се локализират – едно – в южния квартал Победа, а второ – в северния квартал Изгрев. Тук, и на двете места, са регистрирани, великолепно документирани по археологически път, за цялата Античност, големи и изключително интензивно функционирали тържища на брега на морето, които са държани и контролирани от тракийските владетели, резидиращи в крепостта-резиденция-светилище на връх Шилото между Бургаското, Мандренското езеро и Черно море.

Няма как функциите на тържище да не изпълнява и крайбрежното анонимно тракийско селище, локализирано североизточно от Бургас и западно от град Поморие (античния Анхиало), в местността Герена, с най-вероятно пристанище при нос Акротир/Кротирион. От публикуваните резултати на проучвания обект се знае, че началото на живота тук започва към VІІІ в.пр.н.е. и продължава през цялата Античност.

Така се очертават три тракийски морски пристанища-тържища в района на Бургаския залив, владяни и контролирани от укрепената тракийска владетелска резиденция със светилище на Аполон Карсенос при връх Шилото на гр. Бургас.

През 2013г. бяха извършени разкопки на Шилото. Най-ранните сигурни данни са че хълмът е бил населяван от 3 в пр. Хр. Човешко присъствие на хълма се регистрира във всички по-късни епохи.

От Римската епоха, когато е функционирало светилището е открита част от надпис и мраморни фрагменти, вероятно принадлежали на тракийския конник, датират от към края на I до III в пр Хр. От късната Античност има открита бронзова фибула – късноримска монета.

Открита е многобройна керамика, която е основно импортна и представлява амфори. От Средновековието също са открити амфори от 10-12в. Основно откритата керамика са фрагменти от амфорна тара, произведени в центровете Родос и п-в Книдос, по Егейското крайбрежие.

Открита е и строителна керамика, която доказва, че на Шилото е имало постройки с покривно покритие, както е била практиката тогава по Черноморското крайбрежие. По първоначалната обработка, която е направена до момента, се вижда, че делът на строителната керамика е приблизително еднакъв с тази на амфорната тара. Не са открити обаче останки от архитектура, но за такава може да се съди, че е имало от останките на многобройни лумени камъни, открити по склоновете.

През 60-те години на миналия век обектът е значително разрушен от военните, които изграждат там ракетна площадка. В РИМ – Бургас чрез дарения и откупки са постъпвали интересни артефакти, открити там – фрагменти от оброчни релефи на Тракийския конник – главното божество на траките от римската епоха до християнизацията, мраморна глава на жена, две мраморни ръце.

През 2008 г., след сигнал за извършване на нерегламентирани изкопни дейности, екип от Археологическия музей в Бургас посещава хълма, където сред изкопите от багер и булдозер са открити фрагмент от торс на крилато животно, част от основата на релеф на Тракийския конник с надпис на старогръцки, както и фрагмент от надпис, от който е частично запазено личното тракийско име Авлудзен. Всички те датират от Римската епоха. Най-значителната находка е откритата през 1994 г. еднометрова статуя на бог Аполон.

От 2013 г. до сега обаче не са извършвани никакви разкопки на Шилото. А статуята на Аполон остава в музея.

Източник: bgnow.eu