Легендата разказва, че през ХІІ век по време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че Св. Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица.
В града запретнали ръкави и построили църква на името на светеца. Именно в нея се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство в продължение на 208 години.
Днес храмът е известен паметник на Търновската художествена школа. Той се намира под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра.
Тази църква е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. По-късно към нея бил построен и манастир.
Църквата и светата обител около нея са просъществували до третата четвърт на XIII в., когато били разрушени, най-вероятно при земетресение. По-късно, през XV в., с материали от разрушената църква „Св. Димитър“ южно от нея била издигната друга църква, която лежи върху основите на южната манастирска сграда.
През втората половина на XIX в. църквата е силно повредена, а земетресението през 1913 г. окончателно я унищожава. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.
Дина Харизанова
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
