Обесването на Васил Левски е последната стихотворна творба на Христо Ботев, която е публикувана под лика на Васил Левски в “Календар за 1876”.
Ключови мотиви са страданието и плачът, чрез тях е представена безмерната загуба за България. Стихотворението създава поетическия образ на националния герой- човека, отдал живота си за свободата на родината.
Основните символи в текста са майката (изобразява скръбта на цялата родина), бесилото(асоциация с Христовия кръст ) и гарванът(предшественик на смъртта).
Съвкупността от тези образи е необходима за да представи физическата смърт в един много по-мащабен смисъл, като изкупление за робското страдание на народа, но и за греховете му, страха и предателството, съпътстващи порива за свобода.
Това е едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава. Нека да си припомним:
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Източник: bulgarianhistory.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
