През 1862 год., докато записаните по призива на Раковски в Първата българска легия стотици българи помагали на сърбите в Белград да изгонят турците от града, в Търново избухнало въстание, известно в историята под името „Хаджи Ставревата буна“.
Това въстание, според плана на Раковски, който бил негов инициатор, трябвало да бъде знак за повдигането на целия поробен български народ и сдружен със сръбския, да сложи край на османското владичество на Балканите. Българската легия в Белград, в състав повече от 1000 души, трябвало да мине България след обявяването на война от Сърбия на Турция, да обедини и поведе българските въстаници в борба за освобождение на отечеството. Хаджи Ставри, който застанал начело на въстанието в Търновско, бил родом от Сливен и през Кримската война командувал рота български доброволци в руската армия.
В Хаджи Ставревата буна, по свидетелството на съвременници, участвували и много дряновци. Имената на повече от тях за съжаление са останали неизвестни, но все пак можаха да се открият трима: Рачо Бакалина, Пенчо Раданов и Иван Стоянов Комитата (от к. Руня). След разгрома на въстанието Иван Стоянов Комитата бил заловен в Габровския балкан и осъден на 15 г. тъмничен затвор.
След като прекарал 8 години в цариградските тъмници, бил изпратен на вечно заточение в Мала Азия, отгдето се завърнал едва след Освобождението на България. Починал на 1.VIII.1906 год., на 70-годишна възраст. Пенчо Раданов и Рачо Бакалина, заедно с други свои другари успели да избягат във Влашко, а турският съд ги осъдил задочно.
През 1871 год. търновските жители направили постъпки за амнистия на тия дейци, като се аргументирали, че „Тия хора вече ще си гледат работата“, „Че занапред ще живеят честно и почтено, без да се вдават на такива бунтовни идеи“. Но както турската власт не повярвала в такова уверение, така и повече от участниците във въстанието, не мислели да се прекланят пред народните тирани и не се върнали по родните си места.
Източник: дряново-да-бъде.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.