Хаджи Николи – борецът за независима българска църква

На 17 февруари 1826 г. се ражда в Търново Хаджи Николи Минчоолу. Произхожда от стара и заможна търновска фамилия.

Баща му Хаджи Димо Кожухаря е търговец на кожи и един от големите дарители в старопрестолния град. Момчето получава солидно образование. Един от неговите учители – поп Евтим, противник на гърците, отрано предава непоносимост към гръцките владици на малкия Никола и той става ревностен родолюбец и отявлен враг на гърцизма.

Наследява занаята на баща си, като продължава търговията с кожи. Успешно осъществените сделки от него бързо го превръщат в един от най-богатите търговци и влиятелни хора в старопрестолния град.

Хаджи Николи започва да се ползва и с доверието на турските власти. Сдружава с търговеца Евстати Салвели и фирмата им постепенно разкрива свои кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград, Одеса и др., а търговията им се развива в Османската империя и в чужбина.

През 50-те години на ХІХ век Хаджи Николи се включва в борбата на българския народ за извоюване на църковна независимост, заставайки начело на търновци в опита им да изгонят гръцкия владика Неофит Византиос.

loading...

Обявява се за назначаването на Неофит Бозвели за търновски митрополит. Затова в края на 1853 г. заминава за Цариград, за да защитава интересите на търновци пред Гръцката вселенска патриаршия.

През 1856 г. Хаджи Николи е избран в състава на делегацията, упълномощена от Търновската епархия да отстоява исканията на българското население за отстраняването на омразния гръцки духовник и за назначаването на Неофит Бозвели на неговото място.

Това налага той да се установи да живее постоянно в Цариград, за да може да участва още по-активно в църковно-националните борби, като пълномощник на търновци.

Там заедно с Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Димитър Гецов и българските владици Иларион Макариополски и Авксентий Велешки повежда енергична борба с гръцкото духовенство.

В нея Хаджи Николи изгубва почти цялото си богатство. Въпреки това постепенно започва да се ползва с доверие пред Високата порта, като често ходи при турските управници, за да иска помощ в борбата срещу омразните гръцки владици.

Избран е за делегат на Църковно-народния събор, провел се през февруари 1871 г. в Цариград. На него е включен в състава на Временния екзархийски съвет на независимата Българска православна църква, като работи активно за нейното утвърждаване.

След Освобождението Хаджи Николи се завръща в старопрестолния град през 1879 г.

Похарчил богатството си за народната кауза, той завършва земния си път в крайна бедност на 3 септември 1892 г.

Днес в началото на Самоводската чаршия в Търново се издига ханът на Хаджи Николи, построен от майстор Колю Фичето през 1858 г. и предстваляващ най-представителната сграда в старопрестолния град по онова време.

След дълги години забвение и разруха ханът беше реставриран и превърнат в културен център с музейна сбирка и картинна галерия.

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!