Сутринта на 16 януари 1878 г. в Пловдив с целия си щаб влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко и обявява освобождението на града от турско робство.
Преди това край тепетата се разиграва драматична битка в опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождаването на София.
По заповед на Сюлейман паша в Пловдив, в полето между ж.п. гарата и кв. Остромила са избити 80 българи затворници, участвали в националосвободителните борби.
II-ри Драгунски ескадрон, съставен от 63 драгуни, с командир капитан Александър Бураго от Лейбгвардейския Драгунски полк, успява да се вмъкне в Пловдив. От тукашните българи в кв. Кършиака разузнаването му научава, че в града има повече от 1000 низами и черкезка конница.
Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник. Това изплашва противника и силите му панически изоставят позициите си. Капитан Бураго незабавно атакува и превзема кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата.След това изпраща донесение за заемането на Пловдив.
Много по-вълнуващо представя събитията, случили се през 1878 г., историкът от пловдивския Държавен архив Владимир Балчев:
„Още на 1 януари по стар стил (14 януари нов стил) преди 136 години започват да горят сгради. Тогава френският консул организира всички дипломати, отиват при валията и настояват да даде оръжие, за да може християните да овардят сградите от черкези, които обикалят и Пловдив.
С големи мъки и с помощта на френското дипломатическо тяло в Цариград българите католици и гърците успяват да направят отряди. На православните българи не е разрешено да носят оръжие.
На 2 януари (15 януари по нов стил) гори Пазарджик. При отстъплението турците не само разрушават моста, но и сгради, които се смятат за шедьоври на османската архитектура.
Тази съдба не може да се допусне в Пловдив. Отново френският консул организира всички други консули – на Австро-Унгария, на Гърция и на Италия, за защита на Пловдив. Тогава научават, че турското командване е решило да разруши града, а турската армия да се укрепи в подножието на Родопите. Отново отиват и казват, че няма да напуснат Пловдив.
Въпреки всичко Сюлейман паша до последно, докато дойде Александър Петрович Бураго, държи 4 оръдия на Джендем тепе, които да разрушат Стария Пловдив.
Капитан Бураго цял ден превозва финландски пехотинци, които завземат днешното село Оризаре. Вечерта генерал Гурко го натоварва да тръгне на разузнаване с неговите драгуни – 63 по официалните известия. Докато стигне до Джендем тепе вижда два турски лагера с по 1000 и повече човека.
Влиза тихо в града и среща представители на милициите от гърци и католици, които му обясняват, че турците са струпани на гарата и се готвят да тръгнат. Турското население вече е напуснало града, изтеглени са оръдията от Небет тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе и Бунарджика и са оставени само на гарата.
Тогава Бураго прави план по какъв начин да неутрализира оръдията, които могат да разрушат Пловдив. Канят отрядите да заемат позиции на няколко места – пред сегашния Военен клуб, в Цар-Симеоновата градина, по пътя за гарата. Казаците също се разпръсват и започват по знак на Бураго да стрелят…
Понеже всичко идва на вълни и отвсякъде се чува мощно „ура“, турците помислили, че руската армия е влязла в Пловдив и започва паническо бягство към Родопите.
Сутринта, като стават пловдивчани, виждат коне, оръжия, муниции, дрехи… Тогава Бураго с 20 души отива да обезоръжи оръдията. Буквално в последния момент успява да ги спре и в 1 часа на 16 януари докладва на генерал Гурко, че Пловдив вече е освободен“.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
