Темната дупка е най-дългата старопланинска пещера (5300 м). Тя се намира на югоизточния склон на планината Козница. Отворът й зее отдалеч върху отвесните Лакатнишки скали – 27 м над река Искър.
През 1912 година е първото известно посещение на пещерата от Иван Буреш, който проучва прилепната фауна.
През 1915 година е публикувана първата карта и описание на пещерата от Жеко Радев.
В периода 1921 – 1926 г. изследванията се продължават от инж. П. Петров, И. Нинчовски, М. Войнягов, П. Енглиш, И. Първанов, които картират около 1 км галерии.
През 1936 година е публикувано пълно и точно описание на пещерата.
През 1948 година по време на Научноизследователската пещерна бригада „Т. Павлов“, пещерата е прекартирана, тогава се откриват и северозападните части.
През 1958 година група спелеолози под ръководството на П.Трантеев проучват пещерата, като дължината нараства на 3200 метра. През 1971 година проучванията продължават от „Черни връх“ София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб 1:100.
Картирането бе започнато от Петър Трантеев-Хера, продължено от Петър Петров-Пумата и Петър Делчев. Картата е направена почти до края, като най-трудната част е във „Фурната“, където остават около 300 метра, за да се довърши. Целият труд се загубва със смъртта на Петър Трантеев и заминаването на Петър Петров във Франция.
От 1991 г. колектив софийски спелеолози под ръководството на инж. Ясен Вучков от „Черни връх“ и Кирил Данаилов от „Хеликтит“ София работят върху детайлно картиране и изработването на векторизирана компютърна карта на пещерата.
През 2001 година по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлизат 240 метра в сифон и достигат дълбочина от 20 метра в края на пещерата.
Пещерата се състои от две силно разклонени основни галерии, съединени помежду си. Цялата пещерна система е разположена на няколко етажа. В сложния лабиринт има многобройни успоредни сухи и водни галерии, зали, площадки, тесни тунели и проходи, пропасти, кладенци, еворзионни котли, синтрови прегради, разноцветни (червеникави и кафяви) пещерни образувания, водопади, сифони и др.
В пещерата има множество езера, много от които са дълбоки до 3 м. Най-дълбоко е езерото Пепи – 12 м. При Жековото езеро се появява подземната река, която тече по най-долния пещерен етаж и извира в карстовия извор Житолюб. При поройни дъждове през пукнатините и понорите в пещерата нахлуват мътни потоци и я превръщат в арена на истински водни стихии.
Подземната река яростно бучи и страшен тътен оглася цялата околност. Водата запълва етажите, достига до входа на пещерата, излива се навън и стремглаво се спуска към река Искър, като образува живописна водна каскада.
Темната дупка се отличава с много богата пещерна фауна. Тук се срещат почти 20 % от всички установени в България троглобионти.
Източник: nasamnatam.com, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
. Отворът й зее отдалеч върху отвесните Лакатнишки скали - 27 м над река Искър.){kind=link}