Сред най-уважаваните пловдивски кметове в първите години след Освобождението е Димитър Свещаров. Мандатът му продължава от 17 септември 1890 до 6 февруари 1893 г. Както сочи фамилията му, видният родолюбец и участник в националноосвободителното движение е занаятчия свещолеяр. Родът им е от будната Копривщица.
Димитър с брат Петър управлява свещоливница на Узунчаршия под Джумаята в Пловдив. От печалбата много не оставало, защото давали пари за революционни дела. Братята членуват в основания от Васил Левски през 1869 г. таен революционния комитет. През 1875 г. заедно с Кочо Честименски, Христо Търнев, Никола Караджов, под ръководството на Георги Бенковски възстановяват революционния комитет в Пловдив.
След известието за обявяване на Априлското въстание на 21 април 1876 г. Свещаров и обущарят патриот Кочо Честименски подпалват дюкяните си в Узун чаршия, днес ул. „Райко Даскалов”, с цел да създадат суматоха сред турците в града. (На мястото върху днешната сграда на ДСК в началото на Капана има паметна плоча.) Кочо Честименски поема към Перущица, където убива семейството и себе си след погрома. Под тепетата обаче става провал. Свещаров е арестуван от турските власти. Заточен е в Диарбекир, където успява да се откупи със зашитото си в пояса злато.
Връща се нелегално в Пловдив и се укрива до Освобождението. През 1878 г. се включва в създадения от Димитър Матевски таен комитет „Единство“ за борба срещу несправедливия Берлински договор. Бил е шеф на местната полиция и народен представител. Участва в Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Взема участие като доброволец в Сръбско-българската война в защита на Съединението.
Свещаров е избран за кмет през септември 1890 г. Управлението му е белязано с важни за града и страната събития.
На 6 септември 1891 година кметът отваря крана на новия водопровод към площад Джумаята, където била изградена красива чешма фонтан с три водоскока. Събитието, чакано от пловдивчани с години, е организирано с голяма тържественост.
Голямото дело на Свещаров обаче е превръщането на Пловдив в известен център с провеждането на Първото българско земеделско-промишлено изложение и събор под покровителството на княз Фердинанд. Решението е взето през май 1891 г. от правителството на Стефан Стамболов.
Идеята е да се демонстрират модернизацията и успехите на българското стопанство. Пловдив е избран като единствения български град, притежаващ потенциала само за 10 месеца да подготви и осъществи подобно международно събитие. И то само три години след прочутото Всемирно изложение в Париж.
Върху общината и Свещаров пада тежестта на подготовката на грандиозната за времето си проява. Кметът и арх. Йосиф Шнитер заминават за Прага, за да проучат опита на тамошното изложение.
На изоставените турски гробища „Шехидлик”, южно от Сахат тепе, е изграден голям парк с площ от 80 декара и 36 павилиона. Това става само за 9 месеца с участието на екип инженери и архитекти, сред които швейцарецът Люсеин Шевалас. Изложението, чийто директор е известният писател Михалаки Георгиев, е изградено и уредено по европейски образец.
Откриването на 15 август 1892 година е звезден миг за Пловдив и кмета му. Топовни гърмежи от Сахат тепе възвестяват началото. „Какъв възторг, каква патриотична гордост!“, гърми местната преса. В деня на откриването се състои и първото издигане с балона „Ла Франс”, аплодирано от княз Фердинанд.
Събитието продължава 75 дни. Участват български производители и чужди фирми от 24 страни и е посетено от 167 922 души.
Изложението е наречено „Българско чудо” от вестниците в Европа, САЩ и в Япония.
Организацията на това изключително тежко събитие подкопава здравето на кмета. Той заболява и подава оставка заедно с помощниците си Христо Търнев и Хафуз Ахмед през януари 1893 г.
Остава радетел на развитието на Пловдив и защитава тази кауза като депутат в парламента. Изпратен е в последния му път през 1901 г. като един от най-уважаваните и достойни пловдивчани. Днес улица в града носи името на братята Димитър и Петко Свещарови.
Източник: glas.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
