Стратегическа база, отбранително укрепление и последно убежище пред настъпващите османски завоеватели. Крепостта Урвич е всичко това за българските владетели през XIV в. Дори много повече.
Следващите столетия за това място ще се пеят песни и ще се разказват предания. В тях се говори за героизъм и предателство, за люти сражения и бягства. За царете на България. И за тяхното скрито съкровище. Така Урвич се превръща в легенда.
Урвич е българска крепост. Това, което е запазено сега е върху основи от IX в. – времето, когато земите са присъединени към Първото българско царство. Разположена е на десния стръмен бряг на река Искър, в Лозенската планина, само на 20 км от центъра на София.
По времето на цар Самуил е известна с името Ескумане, което идва от Ескус – латинското име на реката. В историческите хроники крепостта най-често се споменава през XIV в. по време на Втората българска държава.
Заради продължителните битки с османските нашественици Урвич е ключова твърдина за отбраната на Средец.
Младият цар Иван Шишман ползва крепостта за своя база по време на битките си с турците в Самоковско и това завинаги свързва името му с Урвич. Безспорно е, че от всички владетели на Втората българска държава, този последен търновски цар е най-легендарният.
Макар съдбата му да е тъжна, а героизмът му да е оспорван от историческите факти, името му е възпято безброй пъти в народния епос и фолклор. Дали за Иван Шишман се е разказвало от уста на уста през поколенията точно заради битките край Урвич? Или пък обратното – крепостта е толкова обвита с мистериозни разкази заради личността на този трагичен цар? Имало ли е съкровище наистина и какво е станало с него? Въпроси, на които историята още няма отговор.
Това, което е останало написано на хартия е съвсем малко парче от истинската история на крепостта и събитията, довели до нейната по-късна участ. За Урвичката крепост, опасана отвсякъде с водите на река Искър, и за отбраната на цар Иван Шишман пише и Паисий Хилендарски в знаменитата си история.
Според древните хроники, при необходимост водите на река Искър били отбивани чрез подвижен вал и така крепостта ставала непристъпна и можело дълго време да устои на обсадите. Но в много народни предания се казва, че крепостта е била превзета с предателство.
В Бистрица дори твърдят, че там живяла жена на име Ведена, която издала на турците тайния проход към крепостта. Има дори легенда, че Ведена била прокълната и се превърнала в скала над реката. Местните хора често разправят, че турците така и не могли да стигнат до българския цар и неговото съкровище. Според преданието, съгледвачите на цар Шишман го предупредили за опасността и той успял да се спаси заедно с болярите си през тайния проход.
Съкровището било закопано в скалите под крепостта, а водите на Искъра били пуснати отгоре, за да заличат всяка следа. Други предания свързват местонахождението на царското съкровище с манастира „Св. Илия“, който бил в очертанията на крепостта и за чието съществуване се споменава и след падането на Урвич.
При последните археологически проучвания през 2011 г. в притвора на крепостната черква бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история. От тях учените правят изводи за специалното значение на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град.
Съкровището на цар Иван Шишман така и не е намерено досега.
Според някои историци то просто не е съществувало, защото ако го е имало, това би гарантирало голяма, силна и добре въоръжена армия, която да устои на турските набези. Фактът, че Иван Шишман бяга на север и намира смъртта си край днешен Никопол като васал на турския султан, е аргумент в подкрепа на тази версия. Но легендите и преданията невинаги съвпадат със стройните научни тези.
Един цял цикъл от народното творчество на населението в този район е свързан с песни за цар Ясен. И макар често образите на цар Иван Шишман и този на почти митичния цар Ясен да се припокриват, историците смятат, че имат обяснение. Под името Ясен се крие личността на цар Иван Асен V – най-малкият син на цар Иван Александър и брат на Иван Шишман.
През 1371 г. край Урвич се разразява тежка битка, в която самият цар Ясен загива заедно с много от воините си. Казват, че името на село Кокаляне, в чието землище е крепостта, произлиза от намерените там струпани грамади от човешки кости.
С падането на крепостта Урвич е превзета и бъдещата българска столица София.
През следващите векове от средновековния замък остава само част от отбранителната кула и няколко метра недосъборени зидове.
Но малки манастири и православни храмове в Панчарево и Кокаляне, както и „Свети Илия“ – някогашната крепостна черква – надживяват крепостта. Така те поддържат огъня не само в кандилата на олтарите си, но и огъня на надеждата в сърцата на хората. Сказанията за храбрите български царе, за техните крепости и скритите в тях съкровища съхраняват цели петстотин години идеята за българската държавност.
Източник: vesti.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
