Стоян Велков Софийски или Стоян войвода се родил през 1842 г. в с. Желява, Софийско, под полите на Мургаш планина. Още от малък баща му го дал да учи шивачество при един абаджия, който обикалял селата и майсторял дрехи с платове на клиентите. Не харесал Стоян занаята, захвърлил иглата и се озовал в Русе, дето се главил слуга в една църква, но и това траело ден до пладне. Отишъл в Букурещ и се хванал на работа в тютюнджийски дюкян на един немец.
В края на 1866 г. се разчуло, че Раковски набира момци (самоволници) за чета, с която да мине в България. По това време той се намира в мошията на братовчед си Никола Балкански. Тук са още Хитов, Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Македонски и други. Стоян и още десетина момчета пристигат, за да се запишат в четата. Балкански ги отпраща обратно, защото “сега не е време”, а и Раковски и Хитов се стягали да пътуват за Русия. Стоян остава да ги чака и наема един хан от Балкански да го стопанисва. Постройката се намира на пътя за Плоещ сред полето, на половин час от мушията, но имала “добра продажба”. Хитов харесва Стоян “снажен, як момък, руса коса, къдрава, очи сиви, пъргав” и го предупреждава, че мястото е опасно: “… ти трябва добре да се вардиш, че ще додат някои влашки хайдути и ще те убият и оберат. Ти често оставаш самичек, но да бъдеш осторожен. Щом стане икиндия (надвечер) пищова и камата ти да са запасани на тебе”. Стоян спазва заръката на препатилия войвода.
Един ден дошли трима гости пътници, яли, пили, замръкнали в хана и останали да пренощуват.
През нощта нападнали Стоян обрали що пари намерили и заминали. Със сетни сили Стоян се довлякъл до леглото, метнал една черга отгоре си и зачакал да мре. На утринта един поп го намира и извиква Хитов. Начаса идва войводата. Стоян бере душа, само от очите му, посърнали и малки, капят сълзи. Хитов нарежда да затоплят стаята, да донесат три овена и да ги заколят. С пресните кожи обвиват насеченото тяло на Стоян. Хитов сам отрязва висящото ухо. След 40 дена Стоян стъпва на крака.
През 1867 г. Стоян е участник в четата на Хитов. След завръщането си във Влашко през 1869 г. се сближава с Каравелов и помага в печатницата му. В началото на 1871 г. емигрантите в Сърбия и Румъния разпалено говорели: “Няма вече лъжа, братя българчета, на лято почваме поход срещу Турция”. Хитов, който се намирал в Белград, с писмо поръчва на Стоян да отиде при Райчо Попов в Плоещ и двамата да съберат пари за предстоящото въстание. Стоян с радост изпълнява волята на своя спасител. В края на октомври и началото на ноември 1871 г. на Хитов му се схванал десният крак и “силна болка го стоварила на легло”. Стоян веднага се озовал в Сърбия да помогне за бързото изцеление на войводата. През март 1873 г. по свой почин тръгнал с Хитов, който бил натоварен от комитета в Букурещ да събере
помощи от българите в Румъния и Русия
За целта били напечатани 2000 спомоществувателни билета на стойност по една немска жълтица. Много селища обиколили двамината, но събратята българи не развързали широко кесиите си.
В началото на април 1873 г. Хитов и Стоян са в Букурещ. На 10 и 12 май се провело заседание на БРЦК, в което освен Каравелов и Хитов участвали още Олимпи Панов, Стоян Велков Софийски, Йордан и Киро Стоянови, синове на сестрата на Раковски Неша и Никола Ганчев от Стара Загора, представител на комитетите в България. Събранието обсъждало дейността на комитетите, разстроени след смъртта на Левски. Вероятно, под натиск от Хитов, за основно средство на борбата е възприета четническата тактика, противно на схващането на Левски, който отричал четите. По негово предложение общото събрание решило да изпрати в България малка чета да провери готовността на народа за въстание и отпуснало комитетски пари (10 турски лири) за тази цел. За войвода бил определен Стоян Велков Софийски.
В четата се включили още
Йордан Стоянов, Георги Беловеждов от Сливен, Гено Грошов от Котел и Петко от Казанлък.
На 16 май 1873 г. групата потеглила от Плоещ, където получила малка парична помощ от местния революционен комитет. На 19 май са в Галац. Получили скромна сума и заменили два стари револвера за един нов. На другия ден, 20 май 1873 г., преминали Дунава при Галац и Исакча и през равна Добруджа потеглили за Балкана. Стигнали до Осман пазар (Омуртаг). Стоян и Йордан решили да слязат в града и да съберат още четници. Отседнали в хана на Боне Харизанов и започнали да агитират делото си. Някой ги предал, но били навреме предупредени от местен патриот, та успели да се измъкнат невредими от града. Едва след 15 дни скитане из гори и поля, четата отново се събрала в пълния си състав и поела към Котленския Балкан. По един, по двама се присъединявали нови момци и скоро наброявали 25 души. Водили сражения с потери и с една разбойническа турска чета, от която отмъкнали 120 000 гроша. Спрели за почивка в гористата местност Чемерино край Елена. Тук Георги Беловеждов напуснал четата и тръгнал към Добруджа, където живеел зет му.
Дружината поела към Мургаш планина, където след няколко битки била разбита и дала много жертви. Стоян Велков, Йордан Стоянов, Гено Грошов и Петко Казанлъченина се промъкнали през засадите и се укрили в една плевня в село Зимевица, край Своге. От случайно минаващия Михо Киров поискали храна, с молба да не ги издава. Михо със светнали очи ги уверил, че ще стори всичко “за вяра” и “за душа” и отишъл за хляб. Веднага предал четниците на “селския ага”, който сбрал пазвантите и нападнал плевнята. Йордан Стоянов паднал на място. Гено Грошов успял да избяга. Стоян Великов и Петко Казанлъченина били заловени и отведени в Русенския затвор.
На Стоян “гиздав на снага, хубавец на лице и представителен юнак по дух и сърце било писано да издъхне в нечути мъки от люта отрова”. Петко влачил вериги дълго време в зандана, но накрая го пуснали и той дочакал Освобождението. След дълги премеждия Беловеждов стигнал къщата на зет си, но той веднага го предал на властите.
Окован в синджири бил откаран в Добрич. Каква е съдбата му не се знае. Гено Грошов гладен, жаден, измъчен, бос, с окъсани дрехи, със сетни сили се довлякъл в родния си Котел. През една нощ се вмъкнал в дома си с надежда, че ще намери спасение в обятията на своя родител “на тогоз, който го докарал на тоя свят, на тогоз, който дал на сина си Гено кръвта си, плътта си…” Но отецът му свиден, за едно “аферим” тича в конака и го издава на фесливия каймаканин. Бедният и клет Гено не вярва на очите си, когато в къщата, водени от баща му, нахлуват заптиета, за да го арестуват. Предаден от собствения си баща “бедният и трижди по девет пъти нещастен Гено” е обесен на градския мегдан.
Източник: politika.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
