На пръв поглед около старобългарската писменост всичко отдавна е ясно. Неоспорими са нейните автори. Знае се и точното време, през което двамата висши византийски политически и религиозни служители – братята Кирил и Методий, са създали славянската азбука – в 855 година.
Внимателното изследване на средновековните източници – хроники, жития на светци, полемични съчинения, пораждат необясними въпроси.
През 856-858 г. Кирил и Методий са на първата си мисия в България (в областта Брегалница), днешна Източна Македония (Б. а.). След като превели вече най-необходимите книги за християнското богослужение, братята покръстват близо 54 000 българи в тази област. Сред покръстените в областния център град Равен дори е българският цар Борис І.
Мисията на братята обаче е прекратена в периода 858 – 859 г., след което светите братя се завръщат във Византия.
Няколко години по-късно, през 863 г., по молба на моравския княз Ростислав братята са изпратени на нова мисия в малкото славянско княжество в Средна Европа. Там те проповядват християнството с богослужебни книги на новата писменост.
В 869 г. братята Кирил и Методий постигат канонично признание на писмеността си от Ватикана, потвърдена от няколко папи до края на ІХ век, постижение от изключителна важност за бъдещето на източноправославието и на славянската писменост.
В тази епоха е в сила така наречената триезична догма, която позволява християнството да се практикува само на еврейски, гръцки и латински език, а в Европа – само на последните два езика. Нова азбука и превод на богослужебните книги се смята за ерес и се наказва със смърт.
След кончината на Кирил през 869 г. и на Методий през 886 г. великото им дело във Великоморавия е унищожено от немското духовенство, а учениците им – около 200 души, са арестувани и продадени в робство.
Петима от тях обаче – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава – като български поданици, се върнали в България. Посрещнати от цар Борис І, те са натоварени от него да обучат няколко хиляди свещеници и да размножат богослужебните книга на български език. В България от онова време усилено се разпространява и налага религията на Иисус.
През 864 г.християнството е обявено за официална и единствено позволена религия в Царство България, но се изповядва на гръцки език. Спешно се пристъпва към задачата българските свещеници да проповядват и пишат на български език, да помогнат на българите да овладеят славянското четмо и писмо.
Петимата ученици на Кирил и Методий изпълняват блестящо задачата за шест години – само Климент подготвя 3500 свещеници. Това дава възможност на наследника на цар Борис І цар Симеон. Велики през 893 г. да замени в богослужението гръцкия език с български.
И досега няма логичен отговор: какви са били мотивите на двамата братя да захвърлят блестящите си кариери в Константинопол, за да се замонашат и уединят в манастир, за да сътворят славянската азбука и превеждат богослужебните книги на говорим език?
За Византия християнството и езикът, на който то се изповядва, са важни политически оръжия, с които се превземат и асимилират нови народи. Държавата Византия налага концепцията, че тя е проекция на Божието царство на Земята. Това изключва съществуването на други държави. В това число и на съседната България.
Най-вероятно и заради това Византия прекратява мисията на Кирил и Методий в България. Гръцкият елит е забелязал, че в Брегалница гръцкият език отстъпва място на българския, българското самосъзнание у населението се засилва, а младата българска държава укрепва своите позиции и влияние.
Цар Борис І идва на българския престол през 852 г. първото нещо, което той прави, е да обедини славяни, прабългари и др. в единна, могъща държава на Балканите и в Европа чрез бързо налагане на християнската религия в живота на страната ни. Царят ни очевидно е разбрал, че здрава унитарна държава може да се създаде, само ако религията на хората, живеещи в нея е една, а заканите, произтичащи от нея са единни за всички.
Приемането на християнството осигурявало международното признание на България и влизането й в семейството на европейските християнски народи.
И така кой е осъществил връзката на Кирил и Методий с цар Борис ?
Отговор на тази историческа мистерия дават, както става ясно, двама германски учени – Майкъл Маргаритов и Анжелике Хьофнер, които разкриха тайнствения посредник. Това лице според тях е Ана, сестрата на цар Борис І.
По времето, когато Кирил учи в Магнаурската школа в Константинопол, княгиня Ана също е обучавана там. В мирно време в единствения по това време европейски университет учат деца и роднини на българската аристокрация.
Според изследователите Ана е подсказала на блестящия със способностите си учен Кирил да прегърне идеята да създаде писмено слово за родния говорим език на майка си. Така от това приятелство се ражда българската азбука, която ще завладее България, Сърбия, Македония, голяма част от Русия и така от 1 януари 2007 г. става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
Автор: Иван СИВОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
