Малко известната църква „Свети Спас“ (Възнесение Господне) се намира на около 1 км северно от село Червен брег, Дупнишко. Разположена е насред полето, в близост до югозападните склонове на планината Верила.
Старинната църквата е била изградена в местност, в която през античността е имало селище, върху което, по-късно се е обособило средновековното село Червен брег. На всяка крачка из околността на църквата се срещат следи от поселищен живот – строителна (части от тухли, тигули) и битова керамика.
Около днешната църква добре се забелязват очертанията на по-стара сграда, с градеж от големи кемeнни блокове. При направеното през есента на 2012 г. археологическо теренно обхождане се установи, че този градеж е част от раннохристиянска църква (IV-VI в.), която е била част от цял манастирски комплекс. По-късно, през средновековието, върху него е издигната днешната малка църква. Според изтъкнатата изкуствоведка проф. д-р Лиляна Мавродинова, която лично посети старината и датира намиращите се във вътрешността ѝ стенописи, средновековният храм е построен през XII-XIV в. Специалистката дори определи църквата като „царски параклис“, изхождайки от някои особености в иконографската схема на стенописната украса. Изображенията на Св. Св. Константин и Елена в случая не се намират според определеното им от канона място – на западната стена, южно от входа, а на южната стена, в западния ѝ край, което е един несрещан на друго място прецедент. Трябва да се отбележи, че селищата, чийто наследник е днешното с. Червен брег, са били разположени на древния римски Далматински път, който свързвал столицата на Източната Римска империя (Византия), Константинопол с Драч на Адриатическо море. Този път, известен на месното население като „Драчкио пат“, е просъществувал и през средновековието, до XIX в. Последното дава основание да се предположи,от тук да е минала някоя царска особа, която де е станала ктитор на изографисването на храма. В подкрепа на това съждение навежда и наличието на някои имена на местности, намиращи се недалеч от Червен брег, каквато е „Цари Мали град“ – крепост с църкви над днешното село Белчин.
Църквата „Св. Спас“ е съществувала и функционирала през тъмните векове на османското робство. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, тогава учител в Дупница, преписал надписът, който стоял изписан над входната врата на църквата: „Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь …. вь лето 7103 (написано е със старобългарски букви, което значи 1595 г.) помени…“ нататък не се чете. От този надпис се разбира не за времето на съграждане на храма, а за някакво негово обновяване, което ще рече че през XVI в. той е бил действащ. Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковно-славянски букви за годината на направата, е бил все още запазен. Днес от него са останали съвсем малки незначителни частици. Изобщо от някогашната прекрасна стенописна украса е оцеляло малко нещо и в по-голямата си част стените във вътрешността са оголени.
От незапомнени времена до ден днешен местното население чества тук Спасовден (Възнесение Господне), прави се водосвет и курбан.
Местните хора дори не подозират каква скъпоценност притежават в лицето на този уникален храм-паметник, истински представител на българската средновековна монументална архитектура и живопис.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
