„Скално-култов комплекс Софрата“ се намира в началото на старопланинския проход при с. Веселиново (Област Шумен).
Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население Скока (природна забележителност, област Шумен). Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях
Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел „Археология на Дирекция КИН – Шумен“ и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от „Националната Астрономическа Обсерватория Рожен“.
Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов
Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в този район на Стара Планина е „Софрата на Вълчан войвода“.
Наименованието идва от много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е преизползвано от местните тракийски племена като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.
Предполага се, че през първите векове на I хил.пр.Хр. (Желязната епоха), скалната тераса вече е функционирала като голямо открито светилище. В своеобразния център на скалата е изсечена структура оприличавана на пресечена пирамида.
Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с правоъгълно вкопаване, извън което извеждат канали издялани в скалата. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.
В подножието на пирамидата, върху източната ѝ страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф оприличаван на конска глава. Павлина Петрова, която е проучвател на мястото се впуска в много смела свръхинтерпретация вдъхновена от научните постулати за тракийският Орфизъм – формулирани от Александър Фол, че е възможно жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на бога Слънце.
(В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.) Археологическта ситуация на обекта на потвърждава интерпретацията на Петрова за използването на кон за жертвено животно.
В непосредствена близост до наричаният от Петрова „пирамидален олтар“, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор – т.нар. „софра“. По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер.
Във възрожденската легенда за „Софратата на Вълчан войвода“ по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата.
Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование „Софра“.
Народната памет пази легендата за Вълчан войвода, който преди три столетия със четата си почивал и се хранел на голямата скална тераса, известна като „Софрата“, във Веселиновския проход. Четата му причаквала и нападала, минаващата по пътя в ниското хазна със заплати за служители на Османската империя. Заграбеното злато криел някъде в околността. И до днес то не е намерено!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
