Родният дом на братя Миладинови е „Светиня за Струга и българския народ“

За братята Димитър и Константин Миладинови има огромен брой научна и научнопопулярна литература. Публикувани са и документите, излезли изпод техните ръце, но въпреки това все още не са се изчерпали възможностите да се открият материали, свързани с техния живот и дело.

В Централния държавен исторически архив е запазена преписка между Архиерейското наместничество на Охридско-Преспанската епархия в Струга и Стружкото околийско учителско дружество с Климент Миладинов, син на Наум Миладинов и племенник на бележитите възрожденци, във връзка с подаряването на родната им къща на Стружката община и възстановяването й и превръщането й в музей или читалище.

Родната къща на братя Миладинови се намирала в Горната махала, на Миладиновата улица, която се пресичала от шосето за Елбасан. От къщата са запазени няколко снимки и рисунки и кратки сведения, които се съдържат в спомени и писма. Бедният изглед на къщата контрастира със съседните богаташки къщи. Тя е неизмазана, изградена от камък и кални тухли, със схлупен керемиден покрив, с малка дървена портичка, извеждаща на тясната калдъръмена уличка. Къщата била двуетажна. Първият етаж, баща им Христо Миладинов, който бил грънчар, използвал за грънчарска работилница. Той продължавал занаята на дедите си и живеел с надеждата, че и синовете му ще станат грънчари. Неговите глинени съдове намирали добър пазар в Охрид, Битоля, Корча, Шкодра. С припечеленото той изхранвал огромната си челяд. На втория етаж живеело семейството. Както пише Царевна Миладинова, от чардаците на тяхната къща човек можел да се полюбува „на очарователната гледка, която откриваха бистрите като сълза води на Дрима“

В този дом често звучал гласът на майката, която била известна изпълнителка на български народни песни. През пролетта на 1845 г. големият руски учен-славист професор Виктор Григорович посетил Димитър Миладинов в дома му в Струга. Димитър Миладинов пише по този повод:

„Като стигнахме и двамата вечерта в татковината ми Струга, поръча на старата ми майка да пее болгарска песма, която и записа.“

Тяхната скромна къща била посетена по-късно и от руския дипломатически агент в Битоля и Солун – М. Хитрово.

През 1904 г. един от големите български журналисти Петър Даскалов, със специалното разрешение на султан Абдул Хамид посетил Македония, за да се запознае с прилагането на Мюрцщегските реформи и да види на място следите от турските жестокости през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Като специален кореспондент на вестник „Вечерна поща“ той изпраща впечатленията си от изстрадалата земя под формата на писма-репортажи, които се съхраняват също в ЦДА.

На 6 май 1904 г. той посетил дома на бележитите възрожденци в Струга и запечатал в репортажа си картината на тази българска светиня. Описанието на видния публицист е пряко свързано с новооткритите документи.

В писмо XI П. Н. Даскалов пише:

„Когато се разхождах из града, аз си спомних, че се намервам в родното място на братя Миладинови и поисках да видя къщата, в която тези знаменити българи са се родили и прекарали детинството си. Минахме през една улица и дойдохме до една стара къща, овехтяла, със затворени врата и необитаема от никого. Аз блъснах само вратата и тя се отвори. С години тия врата не са били от никого отваряни и никой не е надниквал в тоя дом, от който лъхна в лицето ми една студена хладнина. Аз влязох в едно малко дворче, кално от дъжда, който наскоро бе валял и вперих погледите си в къщата, стаите на която се виждаха, защото нямаше останали никакви врати. Малката стълбичка бе полусъборена и коридора изпълнен с боклуци и прахове и почти невъзможно бе да се влезе вътре. Това приличаше на една кочина, защото не е имало никой, който да се погрижи за тоя дом, години наред, забулен от забравата и невниманието на всичките.

Тъй е останала тая къща и един ден ще падне самичка, ми каза един от учителите.
О, не оставяйте да се събори и изчезне тая къща, посъветвах аз всички онези, които ме придружаваха. За вашата Струга тя е един паметник и погрижете се да я запазите и да я дадете в завещание на бъдещата „Автономна Македония!“
Когато излязох от тоя тесен и кален двор на къщата на братя Миладинови и затворих наново вратата, до която от дълги години не се докосвала човешка ръка, аз продължих обиколката си из Струга и запазих едно задоволствие за себе си в моето сърце, когато взех тържествено обещание от стружките учители, че те ще положат грижи, да запазят тая къща от срутване.“

През януари 1887 г. били организирани тържества по случай 25 годишнината от мъченическата смърт на братята, а по случай 50 годишнината от нея на 11 януари 1912 г. били организирани в Струга чествания и поставена паметна плоча на външната страна на родния им дом, на който пишело: „В памет на народните труженици братя Д. и К. Миладинови, 50 годишнина от смъртта им. Гр. Струга – 11.I.1912 г. От градската община.

На 8 март 1912 г. Климент Миладинов изпраща писмо-декларация до Стружкото учителско дружество, с което подарява къщата на Миладиновци на Стружката община. Под влияние на писмото на дружеството от 15 февруари той пише:

„То ми дава хубавия случай да видя, че съгражданите на великите мои чичовци са въодушевени от мисълта да дадат един реален израз на оная почит, която ние българите дължим за увековечаване паметта на двамата борци за българско самосъзнание“.

В писмото на дружеството от 15 април 1912 г., с което се изказва благодарност за родолюбивия жест на Климент Миладинов, се отбелязва, че вече са направени постъпки пред общината за ремонтирането на къщата, „за да се запази за вечни времена като народна светиня“.

За съжаление събитията, които последват, довеждат до откъсването на Вардарска Македония от България и заграбването й от Сърбия. През 1925 г. на 26 юли (5 август, нов стил) домът на братя Миладинови изгаря до основи. Това не е случайно. Направен е безуспешен опит да се заличи споменът за братя Миладинови, най-ревностните защитници на българщината в Македония.

Източник: sitebulgarizaedno.com