Райко Блъсков: „Обичайте Отечеството и винаги мислете за него!“

Райко (Рашко) Илиев Блъсков (1819-1884) е български възрожденски учител и книжовник.

Роден и отрасъл в подбалканския градец Клисура, ученолюбивият младеж отрано свързва жизненото си поприще с българското учебно дело, с църковно-националното движение и със стремлението на сънародниците си за освобождение. Навсякъде където съдбата го разпраща – в Старозагорско и Провадийско, в Силистренско и Шуменско, в Русе и Варна, както и в средите на многобройната българска емиграция в Румъния през 60-те и 70-те години на ХІХ в., той посвещава сили и дейност на възвишени и родолюбиви цели: да буди и просвещава народа си; да всажда у младите любов към учението и труда, християнска нравственост и добродетелност, обич към България и към земята ни. Десетилетия той носил тежкия кръст на учител, книжовник и вестникар, на ратник за духовно възмогване и национално освобождение и оставя поучителни уроци и завети, които са ни необходими и сега.

Тук ще припомним някои откъси от многобройните публикации на Райко Блъсков, които не са загубили актуалността си и до днес.

„Братя, мили българи !

Настана време да се пробуди у нас народно чувство и да зазвънти името на изпадналия наш народ, който някога се е славил при своите силни царе и храбри войници. Братя ! Военна тръба зове нас всички с оръжие да станем и на бойно поле едногласно да извикаме: свобода или смърт! Днес народен пряпорец в Балкана се развява със златогривестий лъв, който прибира около себе си българските юнаци бой да се бият за освобождението на милото ни отечество от тиранина, та дано оттамнат бащината си земя из ръцете на поганеца, който не е вече за търпение!“

в. „Народност“, № 38, 25 август 1868 г.

„Драгий приятелю! За да са назовеш и ти добър патриот, обичай отечеството си, обичай твоите съотечественици и сънародници, дето и да бъдеш, мисли как да помогнеш на твоите еднородци, кои би са нуждали от помоща ти, недей си отвръща лицето от твоя брат, ако ще би той е най-простий или сетен сиромах.

Благородно чувство е, наистина, отечествената любов! Какво по-хубаво и по-похвално за човека от това да обича някой и да милей повече онзи град, онова село дето са е родил и отраснал? А какво пък от друга страна по-грозно и най-срамотно на света да заборави някой своето отечество, своите братя съотечественици и да си крие рода?“

сп. „Училище“, г. І, бр. 16, 26 август 1871 г.

„Народност и народно учение. Такъв е девизът или нагледът към когото се стремят сичките образовани и необразовани народи по света… Това е тъй, защото у народността и учението стоят главните начала, с които човещината напредва към своето от Бога назначение… И тъй, щото е слънцето за веществения, това е учението за нравствения свят; защото без учение ни търговия, ни промишленост, ни земледелие не можат да бъдат удовлетворителни и да напредват. Това е едно необоримо доказателство, което никой разумен не може да отрече… Следователно, за да познаем самата същност на българската наша народност, ний имаме голяма нужда от учение и учение здраво, народно и наистина просветително…“

сп. „Училище“, г.ІІІ, бр. 9 и 10, 7 и 24 юли 1873 г.

„Най-доброто, що може да остави един баща на своите деца е разумът и почитта…

Най-свято нещо за човека е вярата, която е длъжен секи да варди непокътнато… После вярата секи е длъжен да обича своята народност. Никому не е простено да си менува вярата и народността, защото изневерниците и отметниците са най-омразните хора на света; тие са считат за предатели, за душепродавци и за майкопродавци. Тях никой не почита; тях секи мрази.

Онова място, на което са е родил и отхранил един човек, са нарича негово отечество.

Деца ! Обичайте отечеството си и винаги мислете за него!… Човекът, деца мои, дето и да иде, трябва да помни своето мило отечество и да му трепти сърцето, колчем си науми за него, защото дядо Господ е направил хората така, щото секи да са радва на бащиното си огнище и никога да са не отрича от народното си име. Нашето отечество е България, отдето и ние са наричаме българи. Хубава земя е, Боже мой, наша България! Да ти е мило и драго да ходиш по нея, да живееш в нея и да са наричаш българин.“

Из „Буквар за първоначалните ученици“, Букурещ, 1874, с.21-23.

„Технологията е за нас най-потребната наука у сегашното време. Трябва да знаем, че техниката и науката са еднакво нужни за образованието на един народ – едното без другото не може. Работата обогатява народа, а богатството му дава средства да изучи науката и обогатява ума си.“

сп. „Училище“, г. ІІ, бр. 9, 18 май 1872 г.

„От възпитанието и от учението на женския пол зависи и народното възпитание. За това, ако е добро женското възпитание, то и целият наш задружен живот, подобряван, бързо ще да напредва у сичко… според образованието на жената, добрува и мъжът, както и цялото домородство, дору и много други наоколо; сичко що е добро и благородно, се` от нея излазя…“

„Науката и учените са направиле да бъдат народите щастливи, питомни и богоугодни… С една дума сичко зависи от науката – напредак или назадак, благополучие или злополучие на човечеството въобще и на секи народ отделно.“

„Народността се основава на тие три начала : порекло [потекло], език и вяра, които начала трябва секиму да бъдат най-мили и най-драги…“

сп. „Училище“, г.V, бр. 2, 31 май 1875 г.

Източник: tretavazrast.com