Разлог – „Моя победа“

Град Разлог (Мехомия) е старо тракийско селище. По предание в далечното минало на това място тракийски пълководец е извоювал победа над противника си. В чест на тази победа, образуваното тук селище той нарекъл „Мео Мия“, което на тракийски език значело „Моя победа“. С течение на времето, постепенно хората в произношението на името „Мео Мия“ за по благозвучно и по – лесно произносимо, поставят буквата „х“ в средата името станало „Мехомия“. Преди преименуването на Мехомия в Разлог през 1925 г. местните хора го наричали „Меомия“ вместо Мехомия.

Към така създаденото населено място, в не много далечно минало, според почвените и растителните условия, постепенно се образуват отделни мехалници, като всяка махала е имала своята малка църква и гробища. Градът се мие от три реки: Цръна река, Бела река и Язо. Те събират водите си от южния склон на Рила планина и източните поли на Пирин. В скоро време южните и югоизточните покрайнини на града ще допрат и до река Изток. Няма друг град в България, който да се мие от четири реки. Особено ценна е реката Язо с постоянното си ниво на водата, температурата и индустриалната роля, която изпълнява.

Стари турски документи, че цялата разложка котловина е била обрасла с борова гора и я наричали „Чам Бахчеси“ (борова градина). В местността „Катарино“, в дерето „Скоко“, е имало чарк за бичене на дъски. А по предание, така наречената „Леската“ (северният склон на Голак – Тепси тепе) е била обрасла с борова гора и жителите на града са насичали греди за построяване на къщите си от нея.

Градът Мехомия като околийски център, заедно със селата, са съставлявали така наречената Разложка околия – Разлог касабаси. През 1925 г. градът е преименуван на името на околията – Разлог. През първата половина на 9 век, по времето на българския владетел Пресиян, войските му под водачеството на кавхан Исбул, се спуснали по долината на река Места към Разложко, Неврокопско и Кавала и по долината на река Кричим – Бук до Бялото море. Оттогава Разложко е присъединено към българската държава. Надписът върху камъка, намерен при село Филипи, североизточно от град Правища, потвърждава това. От 1382 година до 1912 година месец Октомври, Разложко е под турска власт.

Центърът на града в миналото, и до сега се нарича „Пазаре“. Тука са били конакът, пощата, военният клуб, джамията, турските училища, аптеката и магазините. В средата на пазаре е била и кулата с часовника. Около кулата са били прилепени бараки – малки дюкянчета, които беледието (общината) е давала под наем. Собствени сгради с дюкяни на пазаре са имали следните българи: Коджебашицки, Дункини, Крачански, Захови, Лесикови, Елчини (Драглишкият хан), Максеви, Тумбеви, Каназиреви, Пене Бонков, Малчови, Миджилизови, а Билю Хаджицки имал и ковачница. Въобще цялата търговия е била в ръцете на българите. Турските дюкяни са били на Ибрахим ефенди, Рустем ефенди, Мустафа Чуруков и арнаутина Биберджията с дюкян под наем. „Бибер“ на български значи пипер и понеже той бил арнаутин (народно наименование на албанци) наричали го Биберджията. При него можело да се намери всякаква стока. Ако нямал желаната, след поръчка той веднага я доставял. Дори и лекарства се намирали при него. Разните видове стоки в града са докарвани от Неврокоп, Сер, Драма, Кавала, Солун, Кочани и др. През лятото на 1912 година Ибрахим ефенди от гр. Сер с камили докарал стоки и напълнил дюкяна си. Ние тогава за първи път видяхме камили.

Най-голямото и най-видното здание на пазаре бил конакът. Построяването му започва през 1903 година на място, закупено от Катончови. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание на конака е бил изграден само първия етаж с мазетата и гредоред за втория. В мазетата са били арестувани и бити видните българи от града в навечерието на войната от 1912 година. След дадената амнистия в 1904 г. до конака е построено по-малко здание, което е служело за затвор.

По време на Възраждането будното население на Мехомия взема дейно участие в борбата за българска просвета, самостоятелна българска църква и национално освобождение. През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия, а в края на същия век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски. През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги“, като през следващата 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитет в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани и градът не въстава.

Седем души от Мехомия участвуват като опълченци в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). През XIX век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. Поминък на населението му е бил земеделието (главно царевица) и животновъдството, а от занаятите били развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов, в края на века всяка неделя в Мехомия се провеждал панаир. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.

След Освобождението на България в 1878 г., Мехомия остава в границите на Османската империя. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 г. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана.

Жители-християни на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко. През 1889 г. е образувана Разложката българска община. През 1891 г. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 г. е открита пълна прогимназия. През 1895 г. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий. Към края на XIX век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак.

През 1896 г. Гоце Делчев основава в града комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 год. група четници навлизат в града и започват да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществява. Турската войска и башибозук избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи. При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Разлог е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 година. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места. През следващите десетилетия Разлог се благоустроява и разраства икономически, открити са няколко предприятия работещи предимно в леката промишленост.

През последните години туризмът се очертава като приоритетна област със силно влияние върху икономиката на града. Разлог изобилства от туристически ресурси и предлага разнообразни възможности за туризъм: културен, екотуризъм, ски, голф и СПА. Наред с интересни природни и археологически обекти, разположени на живописни места, които заслужава да се посетят, трябва да се спомене и местният исторически музей.Многобройните му експонати представят хилядолетната история на този край, сред тях са и няколко представители на Възрожденската разложко–чепинската къща (Астинова къща, Парапунова къща, „Кипрова къща”), колекциите от местно традиционно облекло и характерни занаятчийски произведения от ХVІІІ и ХІХ век, а също и паметни знаци, фотографии, документи и колекции от оръжие, които разказват за въстанията и войните в името на свободата.

Източник: uchiteli.bg