Крепостта Калемегдан е силно свързана със славното ни минало и е едно от местата в Белград, което си струва човек да види на всяка цена.Но каква е българската следа в крепостта Калемегдан?
Най-напред всеки патриот трябва да знае, че Белград е основан от българския княз Борис-Михаил Първи, който издава специален указ за това. В негова чест днес пешеходният булевард „Княз Михаил“ (Kneza Mihajlova) носи християнското му име.
Тук са се подвизавали и легионерите на Георги Сава Раковски. Младият Васил Иванов Кунчев тук прави прочутия си лъвски скок и получава прозвището Левски. Създадената от Раковски Първа българска легия участва дейно в боевете с турците в Белград на 3-5 юни 1862 г.
Българите са първите, които щурмуват подстъпите към крепостта Калемегдан в центъра на града. Това става заради водената от сръбския княз Михаил Обренович политика на пълно ликвидиране на турските гарнизони в страната. Високата порта се противопоставя енергично на това. Между Сърбия и Турция назрява военен конфликт.
При тези благоприятни условия е създадена Първата българска легия, която наброява около 600 души. Легионерите нямат казармен режим и униформи, нито организирани военни и спортни занятия. Повечето от тях работят, за да се препитават, а някои живеят при чорбаджиите си.
Основно бившите хайдути измежду легионерите разполагат с лично оръжие. По време на военния конфликт Легията придобива статут, а сръбското правителство поема издръжката й и я снабдява с оръжие, основно пушки „белгийки“.
Сред легионерите са Ильо Марков, Филип Тотю, Христо Македонски, Цеко Петков, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Иванов-Големият, Иван Кършовски, Матей Преображенски-Миткалото, Йордан Жечев Планински.
Член на легията става и Васил Кунчев – бъдещият Апостол на свободата. Конфликтът пламва на 3 юни 1862 г. по стар стил. Тогава в турския квартал в Белград при Чукур чешма две сръбски деца се скарват в присъствието на турски войници от полицейския пост. При свадата едното дете е убито.
Сръбски офицер, двама жандарми и терджуманът (преводачът) от близкия сръбски полицейски пост отиват да арестуват убиеца. Турските войници обаче ги посрещат със залп, при който няколко души са убити. Двата полицейски поста влизат в схватка, боят прераства в битка между сърбите и турците в квартала. Тя продължава до сутринта, намесват се и българите под командването на Георги Раковски.
Осем от българските доброволци, между които са Христо Македонски и Стефан Караджа, се вмъкват през прозореца на къщата на турския бинбашия, докато вечеря със семейството си, облечен в униформа. Като ги вижда, той скача и грабва сабята си и замахва да удари Караджата. Той обаче се дръпва и посича турчина. Караджата убива и ходжа на улицата, тъй като го напсувал на турски.
Конфликтът се разгаря с пълна сила и се изтегля към крепостта Калемегдан. Турците затварят портите и охраняват калето с въоръжени войници. Суматохата в града става неописуема. Легията се разделя на три отделения, водени от дядо Ильо, от байрактаря Стоян Македонеца и от самия Раковски. Следват кървави сблъсъци в целия град, легионерите успяват да обсадят и завладеят няколко от белградските капии.
Турската войска отстъпва към крепостта, подгонена от легионери, водени от Стоян Македонеца и дядо Цеко. Те преследват турците до Калемегдан и се връщат обратно. Към четниците се присъединяват българи градинари и дюлгери. Междувременно войводите превземат джамията. Населението, скрито вътре, започва да се моли за милост.
Раковски им извиква, че ако желаят да се предадат, първо трябва да запалят свещи и да отворят вратата. Заповедта е изпълнена и излизащите от джамията турци са съпроводени от сръбски войски към крепостта. Събитията от кървавата нощ продължават и на другия ден.
Всички турци – войници, кадъни и деца, са изпратени в крепостта. На другия ден сърбите обявяват примирие с турците. Османлиите обаче малко по-късно откриват стрелба, която не спира пет часа. Загиват 50 и са ранени 20 души, разрушени са 380 къщи. Боевете продължават, а от крепостта по посока Видин са изтеглени всички жени и деца.
Бойните позиции на българската легия посещава сръбският княз Михаил Обренович. Той пита Раковски, който като цивилен му рапортува, дали могат да задържат позициите. „Надявам се, Ваша светлост” – отвръща Раковски. Доволен от отговора, князът благодари на българските доброволци за тяхната самоотверженост и обявява в Белград военно положение.
В града пристигат 15 000 войници, между които е и „една българска чета, формирана за създаване на командни кадри за бъдещото българско въстание”. Българите стоят на барикадата цели два месеца. Със заповед на сръбския военен министър Първата българска легия е разпусната на 7 септември 1862 г. Това става и в изпълнение на решенията на конференцията на представителите на европейските сили в Канлиджи. На практика опитът на Раковски да използва сръбско-турския конфликт за въстание в България пропада.
Повече от 100 години в Белград няма никакъв знак за героизма на българските доброволци, помагали на сръбските си братя срещу турския гарнизон. По инициатива на Национална асоциация „Георги Стойков Раковски“ и Общобългарски комитет „Васил Левски“ през 2007 г. в парка Ташмайдан е открит паметник на Първата българска легия с образите на Георги Раковски и Васил Левски. Изображенията им са поставени върху морена от Витоша, а монументът е дело на Георги Чапкънов.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
