В Еленския балкан поп Мартин трайно се вписал във Вълчановата дружина, но свързването му с Вълчан войвода, станало малко по-рано през 1808 г., а доказателството намираме изписано от самия поп в нишаните, които направил по поръка на Вълчан войвода, за да обозначи скритите от него съкровища, които като потрябват да може да ги намери.
А началото на това дело, както поп Мартин го е записал, започнало в „лето господне 1828“. Цели двадесет били годините, прекарани от поп Мартин в компанията на Вълчан войвода, а доказателството е следното:
„Преди двадесет години – пише той сред нишаните през посочената вече 1828 г. – на път от Цариград за Солун се другаруват в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли балкана към Троянския проход. Вълчан му дума, че на пръсти.“
След това поп Мартин описва как намират посоченото от гърка злато и как Вълчан войвода убил своя съдружник, който искал да употреби имането за други цели, а „Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското“. И това злато, обаче, не стигнало за високата цел, която си поставил воеводата, поради което той „заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора.“ „И тъй с времето можа и мене…“ – това е записал поп Мартин през въпросната 1828 г.
Връзката му с Вълчан войвода датира именно от тази косвено посочена тук година – 1808-ма. Но двадесетте години с Вълчан войвода, през които „Взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци.“ са вече отминали. Те са били достатъчни за батинския поп да мине през всички несгоди на хайдушкия живот, но да се съхрани и да стане дясната ръка на воеводата.
Не му е било лесно, защото „Страшен човек е Вълчан… Той кат се ядоса сече букачка като врат с ятагана наведнъж с един удар… Колкото е висок толкоз е силен… мъж дето рядко се ражда… Пъргав е като котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха, а като размахне ръка и метне ножа дръви като ръката отсича.“
Но въпреки тези качества на своя господар и съзнанието, че всеки миг може да е последен за него, поп Мартин не се страхува от Вълчан и успява сред текста на нишаните да остави свои писания, характеристики на времето и хората около него. Дали съзнанието му за историчност или страхът, че всички тия, заслужаващи внимание факти, събития и личности, ще изчезнат в забвението заедно с тях са били водещи при осъществяването на това безспорно значимо дело, не се знае. Знаят се единствено записаните негови слова:
„Страшен човек е Вълчан.Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни, че туй ще ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие.“
След това предположение той доразказва своята и биографията на Вълчановата дружина, завършвайки с думите „До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа“, след това продължава добросъвестно да описва богатствата и начините за тяхното откриване.
Въпреки доверието, което му имал, от страх да не издаде скритите съкровища, Поп Мартин бил убит някъде към 1830 г. от Вълчан войвода, а тялото му вероятно е погребано край тревненските колиби Бърдарите.
Източник: treasures.zonebg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
