Първият български почвоизследовател, поставил основите на почвознанието в нашата страна е видния учен Никола Пушкаров. През 1911 г. той разкрива Агрогеологическа секция към Централната земеделска станция на Министерството на земеделието, която по-късно прераства в Централен земеделски изпитателен институт с отдел „Почвознание”. А днес е известна като Института по почвознание „Никола Пушкаров”.
Същият този изявен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация публикува през 1931 г. и първата почвена карта на България.
Той е роден на 14 декември 1874 г. в Пирдоп, който по това време се намира в границите на Османската империя. След завършването си на гимназия в София, две години учителства в пирдопското село Мирково, а след това изучава естествени науки в Софийския университет, откъдето се дипломира през 1901 г. По съвет на своя учител Тодор Влайков за известно време става даскал в родния си град.
Още докато е гимназист юначният младеж живо се вълнува от борбата за освобождението на Македония и през 1885 г. избягва от къщи и отива пеша в София с още двама свои съученици с идеята да се включат в някоя „комитетска” чета. Пътьом две нощи преспиват в метоха „Св. Петка”, но е открит от по-големия си брат Стоян Пушкаров – офицер-кавалерист, преди да реализира това си хрумване и е върнат обратно в Пирдоп. Вече завършил университета Никола е непреклонен, че трябва да се включи в македонската революционна борба и по съвет на Гоце Делчев заминава като учител в Българското педагогическо училище в Скопие. Там той става член на ВМОРО и получава задачата да укрепи Скопския революционен окръг, като междувременно е избран за негов председател. Тази организация, която непосредствено преди въстанието е преименувана в VІ въстанически окръг „Овче поле”, е съставена предимно от учители и той хвърля усилията си да привлече в нея представители и на други прослойки от българското население в околностите. Негова е заслугата в Скопската революционна мрежа да се включат много занаятчии, търговци и селяни.
Само че оръжието не достига за цялото население. В своите спомени за това време войводата разказва:
„Тогава аз дойдох в София да взема динамит, бомби и 10-20 души опитни хора. Това беше през великденските празници. Върнах се назад с чета от 18 души като неин началник. В София стоях почти два месеца та се завърнах в началото на юлий. Бях служил войник преди да постъпя във военното училище при брата си, офицер, та все по нещо разбирах”.
Четата на Никола Пушкаров пренася и 100 кг. динамит и 200 бомби.
На 17 юли 1903 г. в Кратово се състои конгрес, на който присъства неговата чета и кратовската чета на войводата Диме Стоянов-Берберчето. Двамата войводи изработват план за въстание, в който, покрай другото, планират да хванат главния инспектор на Румелийските вилаети Хюсеин Хилми паша, който в това време обикаля из Скопско.
На 1 август четата на Пушкаров взривява жп линията Скопие-Солун при Новачани и дерайлира военна композиция с 32 вагона, превозваща войска срещу въстаниците в Битолско. На 3 и 5 август съответно, нападат лагера на турско отделение, което охранява моста на река Вардар и водят сражение с аскера във Ветърския манастир. Няколко дни по-късно четата влиза в бой с турска войска и албанска потеря над Гюришкия манастир. На 20 август, притисната от преследвачите си, четата минава сръбската граница през Враня, където оставя ранените четници да се лекуват и усядат в Кюстендил. Никола Пушкаров сформира нова чета, с която навлиза в Македония към Крива паланка, а през октомври след сражение в Прелесия разбира, че не може да проникне по-навътре в Македония, заради струпаната многочислена турска войска и се завръща отново в България.
Никола Пушкаров разбира, че докато турската полиция го издирва, няма да може да отиде повече в Скопие. Той започва работа като учител в Пловдив, а по-късно учителства в София и Видин. С времето насочва интересите си и към научната работа, като се посвещава на проучването на почвените типове у нас и различната им потребност от наторяване. И въпреки посвещаването си на науката, той продължава да участва в живота на легалните македонски организации в България, като става редактор на организационния бюлетин „Свобода или смърт”. Този голям българин напуска този свят на 18 февруари 1943 г. в София, а родната му къща в Пирдоп днес е превърната в музей.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
